Понякога наричат мимовете „говорещо тяло” заради умението им да разкажат цяла история само с жестове и мимики. Силата на невербалната комуникация е невидима, но трайна, защото картините се запечатват в съзнанието на публиката и извикват нейната съпричастност, нейната радост или тъга, смях или страх.
Вече три години Мариана Де Мео обучава във Виена деца на възраст между 7 и 12 години в тънкостите на пантомимата. Малчуганите от театър „Фантазия” всеки петък с радост пристигат в залата за репетиции и се потапят във вълшебния свят на изкуството да разказваш чрез тялото си. От три месеца те подготвят и представление. Първото излизане на истинска сцена е свързано с много вълнения, както за преподавателката, така и за нейните възпитаници.
„Пантомимата е особено изкуство, различно от вербалния театър и пантомимният артист (т.нар. мим) трябва да разполага с по-голяма палитра от изразни средства”, разказва Мариана Де Мео, която е завършила специалност „Пантомима” в НАТФИЗ. Децата са гъвкави, имат много енергия, но истинското предизвикателство за един учител е да ги научи как да подчиняват тялото си на точно определена цел. „При нас няма текст, всичко, което искаме да кажем, трябва да мине през тялото така, че публиката да ни разбере”. Очевидно Мариана успява да вдъхнови и мотивира възпитаниците си, защото те с радост посещават часовете й. „Много съм щастлив, че ходя в театър „Фантазия”, там се забавляваме, учим нови техники и развиваме фантазията си”, разказва 12-годишният Чавдар. За Мила (момичето от видеото, Бел.ред) заниманията в групата са възможност да бъде сред връстници, да се отпусне и да бъде себе си. Харесва й, че не се налага да говори, защото изразяването на български език понякога е трудно за нея. „Интересно е да обясняваме чувствата си без думи. Понякога това е трудно, друг път е лесно”, разказва тя.
Целта на физическия театър е да стимулира децата да осъзнаят и развият тялото си като изразно средство. Всеки жест трябва да е толкова прецизен, че публиката да разбере посланието. И ако етюдите и техниките, които се разучават не изискват думи, то обсъждането им е свързано с много говорене. „Ние сядаме и гледаме работен етюд или упражнение, представени от някой от нас. След това всички заедно дискутираме какво сме разбрали, кое е изиграно добре, кое не, какво ни хрумва да променим или добавим и най-важния въпрос, дали публиката би разбрала изиграното ”. Мариана е щастлива, че децата винаги започват с положителните коментари за видяното. Овладяването на техниката и изграждането на цяла история не е лесна работа. Чавдар признава, че някои движения са доста трудни. „Има едно специално ходене, което е много известно, но не мога да го направя съвсем правилно. Мариана е взискателна и ми помага, но трябва още да работя.” Деветгодишната Мила обича да измисля истории по ключови думи и е доволна, че вече може и да ги изиграе.
Постановката, която публиката ще види на 17 юни в театър „Оле” се нарича „Ключът” и разказва седем необикновени истории, обединени от ключ и врата. Идеята се е родила спонтанно по време на редовните упражнения. „Има един главен герой, който сме нарекли Майсторът на ключовете. Той е нещо като събирателен образ на фантазиите на децата. Появява се във всяка история и подава ключ”, издава част от сюжета Мариана. Малките артисти обаче са по-потайни. „Аз имам един тъжен и един хубав етюд”, разкрива Мила и отказва да разкаже повече подробности, „защото другото е изненада”. Тя се вълнува от предстоящата изява, репетира движенията у дома и чака с нетърпение представлението. То е голямо предизвикателство и за Чавдар. „Ролята ми не е лесна и не всички техники съм ги отработил докрай, но имаме още две репетиции. Мариана ще ми помогне да съм напълно готов за сцената”.
Децата са убедени, че през септември отново ще се съберат и ще продължат да се занимават с пантомима. „Станал съм много добър на филми!”, с гордост казва Чавдар и пояснява, че вече му е много по-лесно да обясни на приятелите си какво иска да каже, използвайки само езика на тялото. Мила също е категорична, че пантомимата пасва добре на характера й и ще продължи да посещава театъра. Но и за двамата най-ценното в тези занимания е пътешествието в света на фантазията, връзката с другите деца и възможността всеки път да откриват нещо ново за себе си.
КЛЮЧЪТ
Представление на детски театър „Фантазия”
Всеки има своята история с ключ. Понякога тя е тъжна, друг път нелепа или комична. Важното е да не губим най-важния ключ, този към детството.
Участват: Антон, Неда, Дара, Чаво, Лидия, Мила, Ясна
Ръководител на групата: Мариана Де Мео
КОГА: 17 юни, неделя, от 14.00 ч.
КЪДЕ: Theater Ole
Barmherzigengasse 18, 1030 Виена
Билети могат да се закупят на касата на театъра. Цена за възрастни – 10 евро, за деца – 5 евро.
