Изложбата представя резултата от дългогодишните изследвания на художничката върху арабски орнамент от XIII век
В тълковния речник за думата „орнамент” е дадено следното обяснение: „Украса от геометрически, растителни или животински елементи, която се поставя върху архитектурни, текстилни, печатни и други изделия”. За художничката Адриана Чернин обаче орнаментът е много повече от декорация. „Орнаментът няма център – той започва никъде и навсякъде, а елементът на повтаряемост го прави безкраен”. Уловена от тази магия Чернин не спира да изследва взаимодействията между отделните елементи и да открива нови и нови зависимости. Така създава творби, които са на границата между точната геометрия и въображението на художника. В тях се открояват два пластта – видимият пласт на взаимодействието на елементи и цветове и невидимият пласт на значенията и символите.
Началото
„През 2014 г. бях поканена от МАК да работя с оригиналните дървени елементи на един орнамент от джамията Ибн-Тулун от XIII век в Кайро”, разказва Адриана Чернин. „Това беше само фрагмент, отделни плочки, и то не всичките; липсваше решетъчната конструкция, която ги съединява и държи заедно. Наложи се да направя реконструкция на цялостната система, което ме принуди да разуча всички зависимости между отделните елементи и да разбера цялата геометрия”. Сега част от тези проучвания са представени в изложбата „Фрагменти” в Музея за приложно изкуство във Виена. От тях ясно личи, че Адриана Чернин възприема орнамента като метафора на културните, обществени и лични преплитания и разказва истории, противопоставяйки статиката на правите линии на динамиката на ръбовете. В тези къси разкази идеята никога не е само една и не е абсолютно ясна, те носят в себе си особена амбивалентност, напрежение и в същото време любов.
Зашеметяваща симетрия и безкрайност
Особено впечатляваща в изложбата е голямата конструктивна рисунка с молив, в която художничката буквално е „изброила”съществуващите форми, образувани чрез съединяване на отделните елементи. Тънките свързващи линии създават впечатление за гъста мрежа, която е колкото ефимерна, толкова и стабилна като цялостна конструкция.
„Тук всичко е здраво свързано, всеки ъгъл е зависим от друг, напласятват се няколко структури. Това започва да действа подтискащо, защото осъзнаваш, че всичко зависи едно от друго и нищо не може да се размести без да се наруши цялото. Изпитах огромно желание за деконструкция на този почти тоталитарен порядък”, разказва Адриана Чернин. Желанието си да разбие подтискащия ред тя осъществява чрез квази-деконструкция. „Оставям части, които не се виждат, избирам линии, образуващи нови форми. По този начин орнаментът става динамичен, асиметричен, неговата стабилност е нарушена”. Няколко такива рисунки показват по какъв начин може да бъде анализиран орнаментът и как дори и най-лекото разместване на елементите му създава несигурност и внася динамика.
От листа – на стената
На една от стените в залата има красива рисунка. На пръв поглед частите й сякаш са разпилени и когато зрителят сменя мятото си, възприятието се променя. Създава се усещането за игра с калейдоскоп – едно завъртане на уреда и се появява нова картината. Адриана Чернин пояснява, че композицията се състои от две части – едната са фрагменти от орнамента, а другата – линиите, които минават през цялата зала. Тук има заиграване и с цветовете, които внасят допълнителна динамика и чувствителност в изображението.
Дървени орнаменти от 1296 г.
На временна стена Адриана Чернин разполага оригиналните дървени части като този път ги подрежда не в розетка, както са били досега в колекцията на музея, ги оставя свободно разпръснати, защото „никой не може да каже къде точно са били тези фрагменти в оригиналния орнамент от джамията в Кайро, мястото им може да е било навсякъде”. Пред този освободен порядък човек остава сам с въпроса – това част от разпад ли е или картината тепърва ще се доизгражда. „Представени по този начин, тези фрагменти разказват друга история и създават друго отношение към миналото”, разказва художничката.
Изложбата „Фрагменти” на Адриана Чернин в МАК е предизвикателство за сетивата и ума. Тръгвайки от историческия фрагмент, минавайки през функциите на орнамента, тя поставя екзистенциални въпроси – как миналото се отразява в настоящето, как да превърнем статиката в динамика, къде е границата между личния избор и стереотипите на обществото, индивида и безкрайността на реда. Художничката решава какво да видим, избирайки кои части от орнамента да ни покаже, но оставя на публиката възможността чрез многобройните интерпретации сама да намери отговорите на поставените въпроси.
Адриана Чернин е родена в София. От 1990 г. живее и работи във Виена. Завършила е майсторски клас по свободна графика в Университета за приложно изкуство в австрийската столица. През 2014 г. списание Format я постави в Топ 100 на най-актуалните имена, които работят на австрийската арт сцена. Има самостоятелни изложби в галерия Мартин Янда, Виена, в галерия Структура, София и е участвала в многобройни общи изложби. Нейни творби са притежание на музея Албертина, Виена, Белведере, Виена, Колекцията на федералното правителство на Австрия, Колекцията на Дойче Банк, Франкфурт на Майн, Германия, Графичната колекция на Академията за изящни изкуства, Виена, Музея за модерно и съвременно изкуство в Линц, Австрия, MAK – Австрийски музей за приложно изкуство.
Изложбата „Фрагменти” на художничката Адриана Чернин в МАК (Музея за приложно изкуство във Виена) може да се види до 30 септември 2018 г.
Куратор: Йоханес Винингер