По традиция свързваме 1-и май с Международния ден на труда. На този ден централният булевард на Виена е затворен за трамваи и автомобили и по него минават стотици представители на Социалистическата партия, носещи червени балони и знамена. Тази година мотото на първомайската манифестация е „Време е за повече солидарност“.
Съществременно в някои от районите на столицата и в по-малките населени места хората отбелязват и друг празник – Деня на плодородието. В центъра на тези чествания е издигането на майското дърво, както и богатата музикална програма.
Червеният празник на трудещите се
Историята на Деня на труда ни връща към 1-ви май 1886 г., когато профсъюзите в САЩ провеждат национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Най-многобройни са протестиращите в Чикаго, където се стига и до кървави сблъсъци с полицията. Започнали като справедлив протест за подобряване на социалното положение на работниците, но завършили трагично, събитията в САЩ поставят началото на „Деня на труда”, възприет бързо от социалистическите и комунистически партии и движения по света. През 1889 г. Вторият интернационал в Париж по предложение на САЩ приема резолюция за честването на 1-ви май. Още на следващата година празникът е отбелязан в САЩ и много страни в Европа, както и в Чили, Куба и Перу.
Със специален закон от април 1919 г. 1-ви май е обявен в Първата австрийска република за „празничен ден” и става известен още като „червения празник”. През 1933 г. канцлерът Енгелвет Долфус забранява социалдемократическите майски чествания, но на следващата година 1-ви май отново се връща като празник, честван заедно с Деня на младежта и Деня на майката. Този път обаче пролетарският борчески дух е изчистен и събитието се прокламира като ден на всички трудещи се. По време на националсоциализма (1938-1945) 1-ви май продължава да се отбелязва като ден на немските трудещи се. В годините, в които Австрия е разделена на зони между Русия, САЩ, Англия и Франция, не става и дума за Ден на труда. Едва през 1949 г. със закон 1-ви май влиза в официалния празничен календар, но честването му започва чак след подписването на Договора за възстановяване на независима и демократична Австрия през май 1955 г.
Червената първомайска манифестация на Ринга започва в 9.00 ч и приключва малко преди обяд с тържествени речи и приветствия от лидерите на Социалистическата партия, която този път не е част от управляващата коалиция. От 13.00 ч на голямата поляна в Пратера започва неформалното честване на Деня на труда с много бира и музика.
Майско дърво – символ на плодородието
На 1-ви май в Австрия се издига и т.нареч. майско дърво – дълъг прът, на чийто край е закрепен зелен венец с цветни панделки. То е символ на плодородието и изразява желанието на хората за богата реколта. Затова и често дървото се извисява на площада в селата чак до есента, когато се благодари на Бог за новата реколта (Erntedanktag). Обичаят е познат и в други държави като различни елементи и детайли се променят в зависимост от региона.
Според някои източници за първи път майско дърво в Австрия е издигнато през 1446 година. Обичаят се свързва със св.Валбурга, която е канонизирана за светица на 1-ви май 779 г. От нейното име идва и Валпургиевата нощ – празник, честван в нощта на 30-ти април срещу 1-ви май с палене на огромни огньове в името на настъпващата пролет. В германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират в деня на св.Валпурга на връх Брокен в планината Харц, за да попречат на идването на пролетта.
Според традицията майското дърво се отсича точно през Валпургиевата нощ – на 30-ти срещу 1-ви май като се внимава върхът му да се запази цял. То трябва да се опази до сутринта от кражба и затова специална група младежи бди над него. При старателната му обработка се набляга на шлифоването, за да не се нарани някой при монирането му. Дървото се издига на площада на населеното място само с помощта на мускулна сила и пръти. Според обичая в тази акция участват само мъже.
Най-предпочитаният вид дърво е брезата, тъй като тя първа се разлиства след студената зима и символизира сила и красота, жизненост и смирение, светлина и радост. В някои райони се използва и смърч. След ритуала по издигане на дървото, хората се отдават на веселие, песни и танци.
Често празникът с майското дърво се провежда в последните дни на април. Гостите на Lainzer Tiergarten, например, могат да се радват на красивото дърво от 28 април, когато служители и работници в резервата с общи усилия успяха да го издигнат.
