Програмата „Заедно в час“ дава шанс на много деца да получат качествено образование и вяра в силите си
снимка Заедно в час
Текст Елица Ценова
„Децата не помнят това, което ги учиш. Те помнят това, което си”, казва Джим Хенсън, американски кукловод, създател на Мъпетите. Като гледам енергията, която излъчва Богдана, си мисля, че децата ще я запомнят като нещо топло, усмихнато и вдъхновяващо. Когато е на 27 години, тя решава да промени живота си и „скъсва” с рекламния бранш, в който работи от години. От лъскавия офис в центъра на столицата, отива в класната стая на училището в ромския квартал на Стара Загора, за да преподава английски език .
Сходна промяна на житейската посока прави и Велизар. Завършил престижни университети в Дания и Япония, той се връща в България в търсене на смислена работа. Намира я като учител по английски език в Механотехникума в Пловдив.
Богдана Дечева и Велизар Стефанов са част от екипа на фондация „Заедно в час”. Те бяха във Виена по покана на австрийския партньор на Teach for All и използваха възможността да се срещнат със сънародниците си, за да им представят програмата, по която работят, а тя е светъл лъч и шанс за много училища в България.
Програма за учители
Може и все още да не сте чували за фондация „Заедно в час”, но със сигурност знаете, че България е на водещо място в Европа по неравнопоставеност на децата в образователната система, защото получаването на добро образование у нас в най-голяма степен зависи от произхода на ученика. Със затварянето на тази огромна ножица на неравенството и осигуряването на достъп до качествено образование за всяко дете са се захванали ентусиастите от „Заедно в час”. От една страна, целта на проекта е да осигури ефективни учители за непривилигированите училища в страната (училища със слаби резултати на изпитите, както и такива в малки населени места, ромски квартали). От друга страна, се дава възможност на хора, готови да вложат енергията си в обучението на деца, да придобият педагогическо образование, за да имат нужната правоспособност да преподават.
Подборът на кандидатите е изключително сериозен. „Минала съм през много интервюта за работа в Австрия, но оценителният център на „Заедно в час” е наистина невероятен”, сподели по време на срещата впечатленията си Милена М. Тежкият подбор има своето обяснение в трудността на работа, която очаква бъдещите учители. Случва се някои да не издържат на стреса и напрежението и да напуснат програмата преди изтичането на определените две години. „Първата година е като центрофуга – всичко се върти с бясна скорост и не знаещ кое от къде идва и на къде отива”, споделя и Велизар. За Богдана най-трудно е да се удържи до момента, в който промяната в децата започва да става видима.
„Много е депресиращо месеци наред да полагаш усилия и въпреки това да се проваляш. И така ден след ден. Докато в един момент промяната сякаш отведнъж става видима и проглеждаш за нея”.
Наръчник за умения за 21 век
Този наръчник е библията на учителите от програмата „Заедно в час”. И не само на тях, защото много от другите преподаватели също припознават и прилагат основните принципи, залегнали в него. Развиването на четивна грамотност и на т.нареч. меки умения (soft skills) са сред основните приоритети на екипа на „Заедно в час”. Тъй като учителите отиват в тежки училища, сблъскват се с редица чисто битови проблеми, с пренебрежително отношение към образованието въобще, се налага да влагат много усилия в изграждането на мотивация в техните ученици. „Колеги споделят, че за тях е успех да накарат децата да идват редовно на училище, да ги убедят, че има смисъл в ученето, да ги задържат в класната стая. Едва след това идва преподаването на уроците”, разказва Богдана. Понякога успяват. Велизар има пример със свой ученик, който в началото не полагал никакви усилия да учи, защото не виждал смисъл. Постепенно, мотивирано от своя учител, момчето започнало да задържа вниманието си час, а в края на учебната година бил най-добрият ученик в класа.
Децата трябва да занят защо ходят на училище, да виждат смисъл в придобите знания, да се чувстват оценени и най-вече, да усещат, че някой вярва в тях и искрено желае техния успех. Това е част от кредото на учителите в „Заедно в час”. Съчетано с нови методи за ефективно обучение, те успяват да превърнат класната стая от скучно и подтискащо пространство в креативна работилница.
Образование с бъдеще
След като вече са прекарали по две и повече години в училище като преподаватели Богдана и Велизар виждат много по-ясно проблемите на българското образование. А до голяма степен те са свързани с дефицита на обществени ценности, с подменените приоритети и с налаганата с години ниска оценка на преподавателския труд. Затова и първите стъпки трябва да започнат с учителите и тяхната подготовка. Тази професия трябва да стане атрактивна за най-добрите студенти и да привлича хора с правилна нагласа и ценностна система.
Време е нови методи на обучение, съобразени с дигитализацията и модерните технологии, да намерят място в класните стаи.
Но най-важното е в центъра на учебния процес да бъде ученикът като личност. Системата трябва да е достатъчно гъвкава, за да дава възможност на учителите да преподават според индивидуалните нужди на класовете, а не само според спуснатия учебен план. Защото с наредби и разпоредби не се обучава. За да постигне едно дете добри резултати, за да остане в училище, то трябва да се чувства уважавано и обичано.
Докато някое правителство се реши да промени нещо в българската образователна система, учителите от „Заедно в час” ще бъдат спасителната риза за много училища в страната, а децата там ще имат шанс да повярват в себе си и в силата на знанието.
Повече за фондация „Заедно в час“ и кандидатсването по програмата може да научите ТУК
