Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността, в продължение на десет години, (1990 до 2000)е министър на отбраната на Австрия, понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).
Интервю на Бойчо Дамянов за в.“Стандарт“
През втората половина на 2018 г. на Австрия й предстои да поеме от България председателството на Евросъюза. Кои ще бъдат нейните политически акценти?
Австрийският канцлер Себастиян Курц неотдавна бе на официално посещение в Москва. То несъмнено е свързано с подготовката на австрийското председателство през втората половина на тази година. Освен това, тази визита в навечерието на президентските избори в Русия имаше за Путин благоприятно значение, тъй като демонстрира посещение на лидер на страна от ЕС, която има дружески отношения и чийто глас на общоевропейско равнище е значим.
Взаимоотношенията между Австрия и Русия в продължение на много десетилетия са добри. Това не означава, че Австрия може самостоятелно да промени своята позиция по антируските санкции. Но Австрия е много заинтересувана и работи по това не само да съхрани диалога между ЕС и Русия, но да го направи по-интензивен. И стъпка по стъпка да намери възможности за решаването на един или друг въпрос или поне да се придвижи по-близо до тяхното решаване.
В своята предизборна кампания Курц заяви, че ще провежда нова външна политика. Какво според Вас може да означава това?
Не мисля, че ще се търсят нови направления във външната политика на страната. Той преди да стене канцлер беше министър на външните работи на Австрия. Но днес, в новата си функция на канцлер, той ще участва в заседанията на Европейския съвет и неговите възможности да влияе непосредствено върху политиката на ЕС са многократно по-големи. И това, с което той със сигурност ще се заеме, е разработването на главните, на стратегическите въпроси на бъдещата политика на ЕС и с намирането на пътища за тяхното решаване. Той ще се опита да намери решения на най-наболелите въпроси на външната политика на ЕС или най-малкото ще даде своя принос за тяхното решаване. Останалите, второстепенните въпроси ще ги остави на вниманието на професионалните дипломати.
Кои са тези главни направления на европейската външна политика, които имате пред вид?
Един от тези въпроси ще бъде Европейската политика на съседство. Вторият фундаментален въпрос касае взаимоотношенията ЕС-Русия. Третият въпрос е Близкият изток, където на ЕС му предстои да намери своето място. Четвъртият въпрос са взаимоотношенията ЕС-САЩ, където има множество точки на съприкосновения в рамките на различните междудържавни и международни организации, но въпреки това има един куп разногласия, които трябва да се изясняват. Те са се натрупали и трябва да се търсят начини за тяхното отстраняване. При това трябва да се намерят решения на всички открити въпроси, така че ЕС да излезе в по-силна позиция.
Също така е важно да се намерят такива решения, които да успокоят и урегулират всички напрежения, които са се натрупали на външните граници на ЕС. Необходимо е също така да се намерят най-оптималните взаимоотношения със супер държавите Русия и Китай, а също и с онези страни, които се намират в стадий на подем.
Говори се, че в Евросъюза предстои да се оформят две групи страни, които да се развиват на две различни скорости? Как оценявате такова явление в перспектива?
Важното е в развитието на ЕС винаги да се съблюдава правилният баланс, който да гарантира необходимата динамика за движение напред.
Това означава да има равновесие между тези страни, които в интеграционно отношение се развиват по-бързо, които имат този потенциал и са в състояние да го осъществят и онези, които по една или друга причина, са по-инертни.
Ясно е, че няма готово патентовано решение нито за едното, нито за другото. Ако не се получи всички членове да дръпнат в една и съща посока и с една и съща скорост напред, ЕС ще загуби от силата си и ще се наруши единството.
Ако не се даде възможност на онези, които искат и могат да вървят по-бързо и искат да развият някои нови неща, ЕС ще загуби от своята динамика.
Какво би означавало това за страни като България, които не биха попаднали в първата група?
На този етап България не е член на Еврозоната, също и на Шенген, но има желанието да се присъедини и към двете групи. Главните критерии са да бъдат изпълнени вътрешните предпоставки и показани съответните резултати. Ако тава е така, няма съмнение, че страната е готова. Освен икономическите критерии, има и други важни фактори, един от които е преодоляването на корупцията, за да не се внася смущение във функционирането на останалата част от шенгенската системата.
Как оценявате ролята на Русия в енергийното обезпечаване на ЕС и в тази връзка какъв е вашият коментар за проекта „Северен поток-2“ и южният газов коридор?
Има различни алтернативи за снабдяването на ЕС с газ, както с тръби по дъното на Балтийско море, така и по суша. И тук също трябва да се търси правилното равновесие. Въпросът е също ЕС да намалява зависимостта от един и същи доставчик – както от една страна по отношение на самия доставчик, така и от друга страна, по отношение на маршрута на доставка. Независимо, че до сега доставките на газ от Русия, включително и тези от СССР по време на студената война, функционираха винаги отлично, би било добре да имаме поне диверсифициране на маршрутите, т.е. да не сме зависими само от един, а да имаме поне два или няколко тръбопровода. Не бива да забравяме и това, че е много важно тези варианти да са максимално икономически изгодни.
Известно е, че главен двигател на икономиката на ЕС е Германия…
Германия е най-важната индустриална държава в Европа. След като тя прекрати производството на атомна електроенергия, а и не притежава собствени източници на въглеводородни енергоносители, за конкурентоспособността на нейните експортни отрасли е особено важно цените на вносните енергоносители да са максимално ниски. Затова за всички нас, останалите страни от ЕС, които произвеждаме кооперирани детайли и възли за нейната индустрия, е особено важно Германия да има достъп, първо, до енергоносители с ниски цени. И второ, доставките на тези енергоносители да са точни и навременни.
В този смисъл „Северен поток- 2“ е една добра възможност, тъй като не поставя Германия под икономически или политически натиск. Това трябва да го разберат всички европейци – и поляци, и чехи, и словаци, и австрийци т.н, които съществуват благодарение на това, че получават поръчки от германската автомобилна индустрия за всевъзможни възли и детайли. И това е само един от аспектите.
В крайна сметка икономическият аргумент е твърде важен и трябва да се има предвид, а не да го загърбваме и да се водим единствено от политически съображения. Тук става дума за остра конкурентна борба на международните пазари със страни като САЩ, Китай, Япония, Корея, Тайланд и т.н.
Как бихте коментирали шума около аферата „Скрипал“ във Великобритания и отражението ѝ върху бъдещите връзки на ЕС с Русия
Твърде ограничена е информацията по отношение на фактите, затова и не бих могъл да взема компетентно становище. Виждам, че между Русия и Великобритания е възникнало сериозно напрежение. Фактът, че и САЩ, Франция и Германия се поставиха в услуга на Лондон е сигнал за това, че има някакво сериозно противоречие, макар, че по самия инцидент доказателства не бяха представени. Мисля, че най-важното в момента е да се предприемат бързи мерки за деескалация на напрежението. Твърде важно за всички нас е да се съхрани диалога между големите европейски сили и Русия, от една страна и от друга страна, между Русия и САЩ, независимо от съществуващите различия и от такива, които със сигурност ще има и в бъдеще. Диалогът на всяка цена трябва да бъде запазен и в никакъв случай да не се допуска парализиране на политическите взаимоотношения с Русия.
Кой би могъл да посредничи в този твърде неясен инцидент?
Австрия при всички случаи ще се постарае, в това число и като предстоящ председател на ЕС, въпреки ограничените възможности, с които разполага. Важното е Германия, също и Франция, да се опитат да повлияят и на Великобритания, и на Русия да смъкнат напреженето. Все пак Париж и Берлин носят и най-голямата отговорност по отношение на всички останали европейски държави.
