На последната сбирка на Българския литературен кръжок във Виена бе представена Людмила Цихон, доктор по романистика и преподавателка по испански език. Специално за Меланж Булгарен тя представи един от своите нови разкази, свързан с актуалната тема за насилието над жените. Живяла дълги години в Куба, Люси Цихон разказва за съдбата на десетките бити и убити момичета в Латинска Америка.
В памет на малката Лупита
Във вестниците я нарекоха „Червените чорапки“. Защото никой не знаеше името й. Намериха я изнасилена, бита, убита и захвърлена като боклук… Малко момиченце на четири години с червени чорапки.
От снимката ме гледат големи сериозни очи и лека уплашена усмивка. Какъв е бил краткият й живот? Дори майка й не я е потърсила месеци наред. Оставяла я е сама да скита по улиците. А е кръстена на Дева Мария, Ла Вирхен де Гуадалупе е покровителката на Мексико, но не е успяла да опази Лупита от мъжката злоба и перверзност. В Мексико през 2016 г. са убити 2 746 жени! Това прави 7,5 жени на ден! Някои са убити от бивши съпрузи, партньори, други от непознати убийци… И става по-зле и по-зле. Всяка година все повече жени са изнасилвани и убивани, а убийците им се разхождат безнаказано. Един от най-жестоките градове за жените в Мексико е Хуарес, където от 2008 до сега са убити почти две хиляди жени. Една пета от тях от партньорите им, останалите са отвличани, изнасилвани и убити. Много от тях са били измъчвани, държани вързани с дни и след убийството захвърлени извън града. Правителството и полицията не са в състояние или не искат да си правят труда да намерят виновните. До сега има малко осъдени, а броят на убитите жени продължава да расте.
Най-опасното място за жените в Латинска Америка са Хондурас и Салвадор – 11 убити жени на всеки сто хиляди жители на година. В Бразилия всяка трета жена казва, че е изтърпяла някакъв вид насилие през изминалата година.
Говори се все повече за феминицид, женоубийства – жените биват убивани просто, защото са жени. В Аржентина миналата година имаше почти през ден демонстрации по този повод. В последните години и там има все повече убийства на жени. Броят им е нараснал с 8% в сравнение с 2016. На всеки 35 часа бива убита една жена. Изнасилена и убита, просто така… Стотици деца са останали сираци. Миналата година намериха изнасилена жена, която насилникът беше набол на прът и оставил да умира часове наред в жестоки мъки. А трите й деца останаха без майка. Шест от убитите жени през миналата година нямат и десет годинки, това са деца! 25% от жертвите са били направили официално оплакване в полицията за насилия, но никой не ги е защитил…
В Латинска Америка има изключително много насилие срещу жените, домашно насилие, защото все още много мъже гледат на жената като на своя собственост и защото законите не са достатъчно строги.
Ще скоча сега чак до Индия, където живеят отхвърлени от семействата си, около 40 милиона вдовици. Вдовицата там вече не е жена, тя не е „тя“ а „то“. След смъртта на мъжа си по-рано са ги изгаряли на клада заедно с него, а сега са изхвърлени на улицата, без доходи, без никакви изгледи да ги оставят да се грижат за децата си, които обикновено вземат свекърът и свекървата или някоя зълва. Дори в някои райони ги наричат „изяли мъжа си“, сякаш те са виновни, че мъжът им е починал. А при традицията да ги женят млади за много по-възрастни мъже, нищо чудно, че последните умират по-рано… Не разбирам тази ужасна неправда, тази злоба дори към родните майки, останали вдовици, които понякога са изоставени на улицата от собствените им синове.
За Индия и Китай се знае, че милиони новородени момиченца биват убивани, защото родителите не искат или не могат да съберат зестра, за да ги задомят и предпочитат да имат синове.
Всяка вечер гледам новините във Виена, но досега не съм чула да се съобщава нещо за тези факти. Съобщават за застреляни ученици или студенти в САЩ, какво ли не за Мелания Тръмп и Кейт Мидълтън, дори наскоро съобщиха как един слон сам пресякъл границата между Индия и не помня коя страна… Но това, че ежедневно убиват стотици жени и момиченца по света НЕ! Жената, която дарява живот и която е физически по-слаба от мъжа и не може да се защити, явно не заслужава това внимание!
Предполагам, много от читателите са чували или чели за тези факти. Но какво от това… Променило ли се е нещо?
Израсла съм в страни, в които съм усещала, че жената и майката са били на почит. И в България, и в Куба имаше закони за равенство между мъжа и жената и те до някъде се спазваха. И въпреки че и до днес няма пълно равенство, все пак в Куба има много по-малко убийства на жени в сравнение с околните страни. Там жената има образование, самостоятелност и уважение, но често също е жертва на домашно насилие.
И нашата българска традиция, поне до скоро, винаги е била на уважение към жената, бабата, майката и съпругата… И законите са я защитавали… Което не означава, че в България няма насилие срещу жените! „На 17 август мъж застреля съпругата си посред бял ден в заведение в кв. „Лагера“ в София. С четири куршума, пред свидетели. Две деца остават без майка. Съпругът е имал ограничителна заповед. След това, на 20 август 16-годишно момиче е убито от приятеля си при битов скандал в село Габровница, Монтанско.© Actualno.com“ Който има очи, може да прочете редовно такива новини… за жени, убити от бивш съпруг или отхвърлен и озлобен мъж. Което показва, че и нашите закони не са достатъчни и преди всичко, че отношението на мъжете към жените трябва да бъде променено.
И в Западна Европа има още какво да се прави. Все още има домашно насилие, което е много по-често срещу жените и децата. По отношение на голямото неравенство в заплащането и водещите длъжности, например. Хареса ми един факт, който ще споделя. В Швейцария, ако съпругът напусне жена си след като тя му е отгледала децата, и както често става си намери по-млада съпруга, изоставената жена получава от неговите изработени години за пенсия точно толкова години, колкото е отдала за да отгледа общите деца! Това за мен е справедливост. Защото хиляди жени остават в къщи по няколко години, работят по-късно на половин ден, за да са с децата си, в резултат на което пенсията им е много по-ниска от тази на съпруга. И не е справедливо той да си стегне куфара и да полети с нови мечти и голяма пенсия, а тя да остане не само самотна, но и бедна.
Визитка:
В младежките си години Людмила Цихон живее и учи в Хавана, продължава образованието си в СУ „Кл. Охридски“- специалност испанска филология.
Защитава докторат във Виенския университет в Института по романистика на тема „Особености на мъжкия и женския език в латиноамериканската литература“
Понастоящем преподава испански език във Виенския университет и в Икономическия университет във Виена. Има много научни публикации на социолингвистични теми.
В свободното си време рисува (главно върху коприна) и прави бижута. Има множество самостоятелни изложби
Напоследък пише проза, преди всичко къси разкази, много от които са публикувани в сайта „Откровения“.
