По мартеничките днес разпознаваме не само сънародници, но и приятели на България
Текст Мария Колева
Леденостуден е днешният 1-и март. Вървя по улиците забързана, сгушена в пластове шал и почти не отмествам поглед към преминаващите хора. Изведнъж нещо в човека насреща ме привлича и поглеждам нагоре. Два големи пискюла – бял и червен – греят на ревера на мъжа, който ме подминава. Не успях да го видя добре, нито да го поздравя, но си припомних, че тази сутрин и аз закачих на палтото си мартеничка. Спирам рязко пред една витрина и трескаво я търся. Намирам червено-белите топки удобно сгушени сред гънките на дебелия шал, който съм омотала около врата си. Внимателно ги премествам отпред на палтото, така че да се виждат отдалеч. Не искам да се размина със следващия сънародник, който срещна. Не и днес.
Днес, ние българите, имам повод за гордост и усмивка. Където и да сме по света, на 1-и март неизменно закачаме мартеници и ставаме по-видими един за друг. И по-добри, по-усмихнати, по-сговорчиви. Сякаш тънките червени и бели конци ни заплитат в едно, припомняйки ни от къде идваме, създавайки ни чувство за заедност.
Първи март остана сред малкото празници в календара, които не ни разделят, а обединяват. Всички сме убедени в магическата сила на мартеницата и нейната способност да ни пази от злото. Не се съмняваме, че бялото символизира чистота, невинност и вещае дълголетие, нито пък, че червеното носи здраве и сила. Носим мартениците с гордост на ревера или завързани на ръката и често ги подаряваме на австрийските си приятели, обяснявайки колко древна е тази традиция.
В метрото започвам преброяването на сънародници. Още на следващата спирка се качва младеж, на чиято китка забелявам красива мартеничка със синьо мънисто. „Честита Баба Марта”, казвам заговорнически. „Ich spreche kein Bulgarisch”, усмихва се той и обяснява на немски, че червено-бялата гривна е от приятелката му – българка. „Много красив обичай, харесва ми”, уверява ме момчето и гордо върти ръка.
Леденостуден е днешният 1-и март. Но студът вече не ми пречи да се вглеждам в хората насреща, защото започнах да броя не сънародници, а приятели.
______________
Още по темата:
