Научихме се да търсим и даваме прошка по телефон, за да преодолеем разстоянията които ни делят, но не ни разделят
Текст Мария Колева
Както много други неща при нас, така и Сирни Заговезни е странна смесица от християнски и езически ритуали и ценности. Библейското разбиране за прошката „Прости и ще ти бъде простено” се преплита с обичаи като „амкане” на яйце или бяла халва, прескачане на огън и кукерски шествия. Едновременно извършваме дълбоко личния акт на прощаване и гоним злите сили и духове.
Към тази еклектика в последните години прибавихме и достиженията на съвременната комуникация – умението да общуваме по телефона или чрез социалните мрежи. Доколко опосредената връзка нарушава тайнството на опрощаването? По-лесно ли се обръщаме към близките с „Прости за волно и неволно сторените грешки” и по-лесно ли казваме „Простено да ти е!”, когато сме отдалечени на стотици или хиляди километри един от друг?
За близо два милиона българи това обаче е единственият начин да поискат прошка от своите роднини и приятели в България. С годините се научихме да разпознаваме в гласовете си всякакви нюанси, а миниатюрните камери на телефоните и компютрите предават лицата ни, в които разчитаме всяка сянка на тревога и всяко неискрено изречение.
На Сирни Заговезни тъничките нишки на връзката между търсещия и даващия прошка тръгват от Америка, Австралия и Канада, минават през всички краища на Европа преди да се съберат в една малка точица на картата, наречена България. И в този интимен момент мобилните клетки на електронните ни устройства пренесят цялото уважение и любов, които ни свързват.
Прошката и разкаянието имат смисъл само, когато са искрени, когато всеки е надмогнал егото си и е готов да даде истинско и пълно освобождение на другия. Където и да се намираме, мъдростта и силата да простим и да поискаме прошка, ни прави хора. Само така топлината и сърдечната връзка помежду ни ще се съхрани въпреки разстоянията, които ни делят, но не ни разделят.
Сирни Заговезни (Прошка)
Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост.
На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
_______________
Още по темата:
