„Ако една детска книга носи удоволствие само на децата, тя изобщо не е добра детска книга“ казва ирландският писател К.С Луис. С подобна мисия е и писателката Гери Дечева, която беше в Австрия, за да представи пред българската общност в алпийската държава книгата си „Къщата на светулките“. Всъщност, това е особена книга, защото тя не само докосва читателите, но и носи топлина на децата с увреждания в Центъра за настаняване от семеен тип в Бургас, където отиват събраните от продажбите средства.
Ето какво споделя и самата писателка след срещите си ученици и родители в българското училище „Дунав“ в Линц и Залцбург.
„Къщата на светулките“ не написана с цел да се харесва на всеки. Не е написана за деца, понеже те тези работи децата ги знаят, а за големите „деца”, които са се забравили или ги е страх да се погледнат в огледалото, за да не разберат колко много са разочаровали детето, което са били.
И все пак беше така затрогващо да видиш деца и родители, седнали заедно по време на едно от най-вълнуващите ни гостувания на „Къщата на светулките” в училище „Дунав” в Линц и във филиала в Залцбург. Да видиш четящи хора, четящи деца, които, макар и далеч от родината си, могат да разберат останалото в детството дете Ана и да я почувстват.
Има различни видове топлина. Но най-ценната е тази, която идва от сърцето. И тя личи в очите на хората, в усмивките им, в начина, по който идват и говорят с теб след всяко представяне (или в този случай представление).
Убедила съм се, че именно хората, които знаят какво е да няма, разбират истинското значение на думата „благотворителност”. Благодарение на закупените книжки от сърдечните и гостоприемни хора в Линц и Залцбург, успях да осигуря 1040 памперса и 120 пакета мокри кърпички за децата с увреждания от Центъра за настаняване от семеен тип в град Бургас, което може да е малко в очите на големите, но толкова много в нашите очи, на обикновените хора.
Благодаря на госпожа Дарина Тонкова, директор и преподавател по български език и литература в училище „Дунав” за помощта и гостоприемството, за организацията, за това, че чете „Къщата на светулките” с учениците си от по-големите класове, за това, че оцениха както качеството на книгата, така и каузата, с която обикалям от град на град. Казвам го, защото се е случвало тези неща да бъдат грозно пренебрегнати.
Дълбок поклон пред истинските българи в чужбина, пред учители и възпитатели, които внушават именно онези ценности, които ни запазват хора, които не ни позволяват да забравим, че сме българи и крепят вярата ми в доброто в човека.
Едно от пожеланията на българско дете от трети клас в Австрия е всяка майка и татко да направят по един снежен човек с децата си… Направете го този снежен човек, защото когато дланите са много студени, после се нагорещяват.
Така е и със сърцето. След студа винаги става топло.
