На 3 юли един от символите на Виена, Виенското колело, навърши 120 години
След като миналата година през април Виенският Пратер навърши 250 години, сега наред да празнува годишнина е един от символите на парка – Виенското колело. Популярността му в наши дни се дължи и на известни филми, снимани там, сред които „Третият човек“ по романа на Греъм Грийн и „Живите светлини“ от поредицата за Джеймс Бонд.
Виенското колело е създадено по повод 50-годишнина от управлението на кайзер Франц Йозеф, но за съжаление в деня на празника колелото остава неподвижно, защото все още не е напълно завършено. Няколко месеца по-късно от Англия пристигат инженерите Уолтър Басет и Сесил Буут, придружавани от шестима монтажисти. Към тях се присъединява и австрийски инженер и всички заедно работят по издигането на конструкцията. Тя е висока 64,75 м и тежи 430,05 тона. Централната ос на колелото, тежаща 16 тона, е изработена от специална стомана в Глазгоу и е докарана в Пратера на платформа, теглена от 16 коня. Голяма част от материалите за изграждането на съоръжението са внесени от Англия. Тогава никой не си е представял, че огромното колело ще остане толкова дълго време и ще се превърне в един от символите на австрийската столица. Но то надживява повечето виенски колела, построени по това време.
Първата такава атракция е издигната в Чикаго през 1893 г. и е демонтирана през 1913. През 1926 г. са премахнати и колелата в Лондон, Блекпул и Париж. До 1950 г. и Виенското колело очаква датата, в която ще се превърне обратно в купчина желязо. Това така и не случва, включително и защото в един момент цената за демонтирането му става по-висока от цената на вложеното в него желязо. Преживяло Първата световна война, през 1940 година колелото е обявено за паметник на културата. През 1944 г. пожар унищожава голяма част от вагоните, но на 1-и май 1947 г. то отново е пуснато в експлоатация, макар и само с 15 вместо обичайните 30 кабинки.
За 250-годишния юбилей на Пратера през 2016 г. вагоните бяха подменени. Новите кабинки имат отново шест вместо четири прозореца, климатична инсталация и отопление през зимата. Те са проектирани точно по оригиналния план от 1897 г. Със скорост от 2,7 км/ч. те се изкачват бавно нагоре, разкривайки постепенно красотите на Виена. Всъщност червените вагончета приютяват не само туристи, решили да погледат от високо имперската столица. Някои от тях са пригодени за ресторант и могат да се наемат.
Старите кабинки бяха продадени и днес някои от тях функционират като кафенета, градински къщички или заседателни зали. Една от кабинките е монтирана на хълма Каленберг, откъдето се открива прекрасна гледка към града, а в нея работи ретро кафене, което предлага различни видове виенско кафе.
