Четвъртият събор на българите в Австрия бе посветен на словото
снимки Меланж Булгарен
За да съхраниш българската традиция и на хиляди километри от родината, се иска дух, любов и много работа. Елица Георгиева, инициатор и организатор на Празника на българската роза, за четвърта поредна година доказа, че умее да намери точните пропорции на всички съставки, необходими за един истински събор –песни и танци, вдъхновяващи послания, вкусна храна, игри и много изненади.
На 11 юни във Фридрихсхоф се събраха българи от Австрия и съседните Словакия, Унгария, Чехия. В двора на комплекса бяха подредени щандове с български продукти – вина от „Вила Мелник”, пробиотици и закваска за кисело мляко, козметика с българска роза, керамика, книги, бижута. Богатата художествено-музикална програма създаде приповдигнато настроение на гостите.
Елица Георгиева (в средата) е инициатор и организатор на събора на българите в Австрия
Специално приветствие от името на министъра на културата Боил Бонев поднесе проф.Николай Овчаров, съветник в Министерство на културата. Той подчерта българския произход на кирилицата и призова българите зад граница да пазят и разпространяват българското слово. Ангелина Караславова, един от създателите на българското неделно училище, посочи, че „словото е онова, което ни прави човеци”. Поздравителен адрес бяха изпратили и кметът на община Цурндорф Вернер Фридъл, изпълнителният директор на комплекс „Фридрихсхоф” Петер Шер, Петър Харалампиев, председател на Държавната агенцията за българите в чужбина.
Скъп гост на празника бе поетесата и актриса Тоня Борисова, родственица на Захари Стоянов. Тя представи авторския си спектакъл „Пътеки към душата на България”, в който участваха Констанца Петрова, Калин Рилски Георгиев, танцови групи от Братислава и Нитра, групите за начинаещи и напреднали към сдружение „Китка” с хореографи Диана Стоева и Валя Дворяновска.
Буйните танци и кръшните хора изкушиха и много от гостите. Така в двора на комплекса се извиха пъстри хора – най-хубавият символ на българското.
И докато едни вдъхновено танцуваха край сцената, други организираха футболен мач, трети дегустираха български специалитети.
„Най-хубавото е, че се запознахме с други сънародници, включително и с такива от Братислава. На такова събитие човек забравя, че е в чужбина и се чувства у дома”, обобщи впечатленията си един от гостите. Радо вече се уговаряше с новите си приятели кога пак да се видят и се заричаха догодина отново да дойдат на Празника на розата.
