1-ви май – Международен ден на труда и работническата солидарноста, е официален празник в повече от 80 държави по света. В Австрия той се отбелязва от 1919 г. Много по-стар обаче е обичаят да се издига майско дърво на площада в селото и квартала. Той се спазва от австрийците и до днес и така първият ден от новия месец освен, че събира стотици хиляди на манифестация, е и своебразен пролетен празник на плодородието.
Червеният празник
На 1 май от 9 часа на площада пред виенското кметство се провежда тържестена манифестация. Представители на различни райони минават с развени червени знамена пред официалната трибуна, на която стоят председателят на Социалистическата партия, канцлерът, кметът на столицата и други официални лица.
Историята на Деня на труда ни връща към 1-ви май 1886 г., когато профсъюзите в САЩ провеждат национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
Най-многобройни са протестиращите в Чикаго, където се стига и до кървави сблъсъци с полицията. Започнали като справедлив протест за подобряване на социалното положение на работниците, но завършили трагично, събитията в САЩ поставят началото на „Деня на труда”, възприет бързо от социалистическите и комунистически партии и движения по света. През 1889 г. Вторият интернационал в Париж по предложение на САЩ приема резолюция за честването на 1-ви май. Още на следващата година празникът е отбелязан в САЩ и много страни в Европа, както и в Чили, Куба и Перу.
Със специален закон от април 1919 г. 1-ви май е обявен в Първата австрийска република за „празничен ден”, известен още като „червения празник”. През 1933 г. канцлерът Енгелвет Долфус забранява социалдемократическите майски чествания, но на следващата година 1-ви май отново се връща като празник, честван заедно с Деня на младежта и Деня на майката. Този път обаче пролетарският борчески дух е изчистен и събитието се прокламира като ден на всички трудещи се. По време на националсоциализма (1938-1945) 1-ви май продължава да се отбелязва като празник на немските трудещи се. В годините, в които Австрия е разделена на зони между Русия, САЩ, Англия и Франция, не става и дума за Ден на труда. Едва през 1949 г. със закон 1-ви май влиза в официалния празничен календар, но честването му започва чак след подписването на Договора за възстановяване на независима и демократична Австрия през май 1955 г.
Днес в първия ден на май повече от 100 000 трудещи се (предимно членове на Австрийската социалистическа партия) се събират пред кмеството на Виена на тържествена манифестация. С червени балони, знамена и карамфили те приветстват канцелера на републиката и кмета на столицата, които поздравяват събралото се множество.
Популярно място за неформално празнуване на празника е Пратерът, където на чаша бира и приказка се събират множество симпатизанти на Социалистическата партия. Богата музикална програма очаква гостите тази година между 13.00 и 22.00 ч.
Майско дърво – символ на плодородието
На 1-ви май хората в Австрия не пропускат да издигнат и т.нареч. майско дърво – дълъг прът, на чийто край е закрепен зелен венец с цветни панделки. То е символ на плодородието и изразява желанието на хората за богата реколта. Затова и често дървото се извисява на площада в селата чак до есента, когато се благодари на Бог за новата реколта (Erntedanktag). Обичаят е познат и в други държави като различни елементи и детайли се променят в зависимост от региона.
Според някои източници за първи път майско дърво в Австрия е издигнато през 1446 година. Обичаят се свързва със св.Валбурга, която е канонизирана за светица на 1-ви май 779 г. От нейното име идва и Валпургиевата нощ – празник, честван в нощта на 30-ти април срещу 1-ви май с палене на огромни огньове в името на настъпващата пролет. В германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират в деня на св.Валпурга на връх Брокен в планината Харц, за да попречат на идването на пролетта.
Според традицията майското дърво се отсича точно през Валпургиевата нощ – на 30-ти срещу 1-ви май като се внимава върхът му да се запази цял. То трябва да се опази до сутринта от кражба и затова специална група младежи бди над него. При старателната му обработка се набляга на шлифоването, за да не се нарани някой при монирането му. Дървото се издига на площада на населеното място само с помощта на мускулна сила и пръти. Според обичая в тази акция участват само мъже.
Най-предпочитаният вид дърво е брезата, тъй като тя първа се разлиства след студената зима и символизира сила и красота, жизненост и смирение, светлина и радост. В някои райони се използва и смърч. След ритуала по издигане на дървото, хората се отдават на веселие, песни и танци.
Едно от най-големите майски дървета във Виена бе издигнато на 30 април в 16-и район Отакринг. За 13-та поредна година 16 здрави мъже и жени обединиха сили, за да изправят дългият прът от смърч в центъра на площа на района. По традиция събитието бе съпроводено с богата културно=музикална програма.
