Виенската централна пречиствателна станция „Зимеринг“ за отпадъчни води ще се превърне в голяма инсталация за биогаз, която ще произвежда електричество. Така съоръжението, поглъщащо огромно количество ток, ще стане енергийно независимо
Упорита миризма се носи от пречиствателната станция, намираща се на една поляна голяма колкото Ватикана във виенския район Зимеринг. 6 400 литра отпадъчни води, пълни с фекалии, копринени чорапогащници, хранителни остатъци, умрели плъхове и автомобилни гуми се вливат всяка секунда в централната пречиствателна станция на Виена. През 1980 г. съоръжението не случайно е построено в най-ниската топографска точка на града. По естествения наклон канализационните води почти автоматично се стичат до Зимеринг и само водите от районите, разположени южно от Дунава, трябва да се прекарват под реката.
В пречиствателната станция, която заедно с тези в Лондон и Париж е сред трите най-големи в Европа, работят около 170 души. Тя е в експлоатация денонощно и това скъпо начинание изисква преди всичко много електроенергия. Един процент от целия ток на Виена е нужен само за работата на пречиствателната станция. Към това се добавя отделянето на твърдите предмети и утайките, които се състоят от множеството малки филтрирани частици. На ден тук влизат около 15 т отпадъци. Досега експлоатацията на инсталацията струва на града 80-84 милиона евро годишно.
Животновъдите в Австрия отдавна знаят как се правят пари от миризливите екскременти. Принципът е прост: изпражненията постъпват в голям контейнер, масата започва да ферментира и произвежда метан, който благодарение на топлината в съда се издига и се изсмуква. Чрез изгаряне този газ може да се превърне след това в енергия. През 2012 г. общинският съвет на Виена дава зелена светлина на съвместния проект на Техническият университет на Виена и пречиствателната инсталация „Зимеринг“ на стойност 248 милиона евро, който ще превърне станцията в огромна електроцентрала за производство на биогаз. По този начин ще се постигне двоен ефект, няма да се плаща за електрическа енергия, утайките няма да се отстраняват и обработват, а след 2020 г. и еквивалентните въглеродни емисии ще намалеят с около 40 000 т годишно. Основната част на наградения с европейски Оскар за екология проект са шестте биореактора, всеки с диаметър 30 м. В тези херметически затворени контейнери постъпват утайките от канализационните води, които се поддържат в движение от специален механизъм, за да може да се отделят газовете. Строежът на биореакторите ще започне през 2017.
Във вече пречистените води на 15-те басейна за охлаждане, всеки с диаметър 30 м, пляскат с криле чайки. Цветът на водата е черен, защото в нея няма никакви суспендирани частици или замърсявания, които да отразяват светлината. Тази вода отива обратно в Дунава. Изглежда зловещо, но всъщност тя е по-чиста не само от водата в Дунава, но и от тази в чешмите.
До 2020 г. цялата пречиствателна инсталация трябва да бъде санирана стъпка по стъпка. Трудността идва от факта, че нейната експлоатация не може да спре. За постоянно растящ град като Виена това не е лесна работа, но свободен капацитет има. Той се дължи и на Хабсбургите, които построяват първите канали на града още през 1850 г. Тогава са смятали, че през 1920 г. Виена ще има 4 милиона жители и тази прогноза е била в основата на планирането на канализационната мрежа в града, която е дълга 2400 км.
Материал на EuroComm PR
