“Тиха нощ, свята нощ“ е една от най-популярните коледни песни, преведена на над 330 езика и позната в почти всички страни по света. Дълго време считана за тиролска народна мелодия, днес тя представлява най-универсалното послание за мир, благодат и щастие.
През 1831 година „Тиха нощ, свята нощ“ (на немски: „Stille Nacht, heilige Nacht“) за първи път се появила в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. На мястото на имената на авторите пишело: неизвестни.
Малко повече от 20 години по-късно пруският крал Фридрих Вилхелм IV толкова харесал песента, че наредил да бъдат открити създателите й. Това станало съвсем случайно.
Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който поел задачата да ги издири, направил забележка на едно от момчетата, че не пее правилно коледната песен. Неговото смайване било огромно, когато юношата му отговорил, че знае по-добре как тя се изпълнява, тъй като баща му я е написал. Директорът веднага заминал за Халайн, където живеел бащата на момчето – Франц Грубер, органист и ръководител на местния хор, който пък посочил приятеля си – свещеника Йозеф Мор, като автор на текста.
Според популярната история, на 23 декември 1818 година помощник викарият на църквата „Свети Николай“ в Оберндорф (градче до Залцбург) Йозеф Мор с ужас открил, че мишките са повредили меха на органа. Той изпаднал в паника и се зачудил какво да направи, за да има все пак музика на месата за Рождество. Хрумнала му спасителната мисъл да създаде тържествена песен. На лист хартия, почти на крак, нахвърлил няколко стиха и отишъл в съседното градче, където живеел учителят и органист Грубер. След доста уговорки музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал мелодия към неговите думи за песен, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.
Истината е малко по-различна. Немският текст е сътворен от Йозеф Мор още през 1816 г., когато бил млад свещеник в църквата в градчето Мариапфар Австрия. След година се върнал в Оберндорф, където е живял преди, и взел съчинените от него стихове със себе си. На 24 декември 1818 г. Йозеф посетил учителя музикант Франц Грубер, негов съсед и приятел, и незнайно защо го помолил да напише музика по неговата поема, която да не се изпълнява на орган. Според някои причината е, че органът наистина бил развален, според други – пасторът искал нов химн за Рождество. Мелодията била композирана и песента действително прозвучала в църквата още същата вечер.
По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонтира музикалния инструмент, и случайно намерил копие на композицията, което отнесъл у дома си. Той станал причина коледната песен бързо да се разпространи в Австрия. После тя започнала да се изпълнява и в съседна Германия.
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от 36 години познал славата и изкарал старините си в заслужена почит и уважение. Днес къщата му в градчето Халайн е превърната в музей.
Не такава е съдбата на викария Йозеф Мор – той умрял в пълна нищета пет години преди пруският император да се заинтересува от песента.
Днес в Оберндорф върху църквата „Свети Николай“ има надпис в памет на двамата създатели на „Тиха нощ, свята нощ“, но текстът и мелодията отдавна са преминали границите на градчето.
„Тиха нощ, свята нощ“ е била изпълнена пред кралския двор в Лондон през 1827 г., после в Москва през 1831 г. и в Ню Йорк през 1839 г. Песента е била изпята едновременно на немски и на английски език по време на Коледното примирие през 1914 година по време на Първата световна война, защото текстът и мелодията са били познати на войниците и от двете страни на фронтовата линия. В по-ново време няма знаменит музикант, който поне веднъж да не я е изпълнил, а всяка Коледа божественото послание пресича границите и докосва човешките сърца навсякъде по света.
Източник National Geographic Bulgaria
_______________
Още по темата:
