Пред ЕС стоят сериозни предизвикателства, двустранните отношения между България и Австрия се развиват динамично, българската култура е най-добрата визитна картичка на страната ни, а българската общност в алпийската република е добре консолидирана и активна. По тези и други теми разговаряме с Н.Пр.Елена Шекерлетова, дни преди изтичането на мандата й като посланик във Виена.
Интервю Елица Ценова
Ваше превъзходителство, политическата ситуация в Европа преди пет години, когато поехте посланическия пост, е доста различна от настоящата. Кои са най-коментираните теми в дипломатическите среди днес?
Международните отношения винаги са били много динамична среда, но през последните години, скоростта, с която се развиват процесите става все по-висока и за съжаление, голяма част от новите предизвикателства са истински изпитания и то не само за ЕС, но и въобще за света. В контекста на нашето членство в ЕС, България и българската дипломация са част от европейските усилия да се намират адекватни политически решения и съответните инструменти, с които те да се осъществят. Тревожното е, че темпото за съгласуване на тези работещи решения, изостава от темпото, с което ни връхлитат предизвикателствата.
Ако се върнем към 2012 г, ще си припомним, че основните теми тогава бяха финансово-икономическата криза и нейните социални аспекти, забавянето на темпа на растеж в ЕС, изпитанията пред еврозоната и трудностите, пред които бяха изправени редица европейски страни – Гърция, Испания, Португалия, Ирландия. Тогава въпросът за промените в средата на сигурност не бе така доминиращ, докато сега, основната тема е кризата с бежанците, мигрантският поток от Африка, Азия, Близкия Изток, терористичните заплахи. Днес особено важно е да се съхрани европейската солидарност, да се консолидират енергията и ресурсите на Съюза и държавите членки, за да се преодолеят тези изпитания, а и ЕС да излезе от тях по-силен, по-мъдър и по-адекватен на времето, в което живеем.
Разбира се, в общността на посланиците на държавите-членки на ЕС обсъждаме и вътрешно-политическите теми в Австрия. Не престава да бъде актуален и въпросът как в условията на сериозни предизвикателства пред сигурността, икономиките да продължат да се развиват в растеж.
Факт е, че социалните системи на някои държави-членки са подложени на сериозно натоварване.. От една страна е огромният брой бежанци, но от друга е и напливът на хора от източноевропейските държави. Някои от тези хора търсят възможност за професионална реализация, други – най-добрата социална система. Прецизирането на регламентите за свободно движение на хора ще продължи да бъде сериозна тема за разговори в рамките на Съюза.
Ролята на дипломацията е да бъде инструмент, който да съдейства за намирането на общи решения, за взаимното разбиране на проблемите в една или друга държава, за формирането на климат, в който да може да се стигне до общи, консесусни резултати, видими за гражданите на ЕС.
Как се развиват двустранните отношения между България и Австрия в областта на икономиката, инвестициите, туризма?
Бих казала, че в общия европейския контекст българо-австрийските отношения, които имат солидни традиции, продължиха да се развиват възходящо. И за двете страни бяха отбелязани сериозни резултати във всички сектори – икономика, енергетика, регионално развитие, правосъдие, вътрешни работи, селско стопанство, транспорт, екология, култура, туризъм. Основна предпоставка за това е активният и изпълнен с доверие политически диалог между двете държави.
През последните години се състояха много голям брой визити на високо и най-високо равнище. Българският президент беше по различни поводи осем пъти в Австрия, три пъти българският министър-председател, по няколко пъти министрите на външните, работи, на вътрешните работи, на културата, на образованието, на труда и социалната политика, на регионалното развитие, на транспорта, в различни международни формати и на двустранни работни срещи бяха български парламентаристи и представители на местната власт. Проведоха се множество срещи и консултации на експертно ниво. На посещение в България бяха федералният президент д-р Хайнц Фишер, министърът за Европа, интеграцията и външните работи, Групата за приятелство в австрийския парламент, министрите на вътрешните работи, на отбраната, на транспорта
Доволни сме и от равнището на търговско-икономическото сътрудничество, имайки предвид все пак, че през последни 4-5 години средата не беше особено благоприятна за големи инвестиционни проекти. Всеки, който следи икономиката на Австрия, отчита, че през последните години тя се развиваше с по-скромни темпове. Този забавен растеж прави инвеститорите по-предпазливи. Обемът на австрийските инвестиции от 1996 до 2016 е над 6 млрд. евро. През 2015 г бяха отбелязани само 52 млн. евро, но радващото е, че още през първите шест месеца на 2016 г. тази цифра бе надхвърлена, тоест има данни за ново възходящо развитие.
Стокообменът между двете държави също е стабилен и е над 1 млрд. евро като тенденцията е за увеличаване на българския износ с основни позиции спортни стоки и съоръжения (велосипеди, ски, стени за катерене), машини за кондициониране на въздух, двигатели. Това е радващо, защото досегашното отрицателно за нас салдо започва да се коригира.
Особено приятен момент е ръстът на австрийските туристи в България. Радвам се, че страната ни започва да се връща на тукашния туристически пазар, но имаме нужда от по-активна реклама, защото все още сме непопулярна дестинация. От друга страна, за българските туристи Австрия си остава предпочитна страна за посещения.
През февруари 2015 г. между Австрия и България бе подписана нова Спогодба за сътрудничество в областта на културата. Как тя подпомага културния обмен?
Новата Спогодба за сътрудничество в областта на науката, образованието, културата и младежта е резултат от нашето дългогодишно ползотворно сътрудничество. Старата спогодба от 1973 г бе успяла да създаде много динамични контакти в съответните области, но тя изхождаше от други рамкови условия, тоест имахме нужда от нова нормативна база, която да съответства на факта, че България и Австрия са страни-партньори в ЕС и имат нужда от нови инструменти за по-нататъшно развитие на сътрудничеството. Вече се състоя първата работна сесия на Смесената комисия, която изработи и 4-годишната програма, в чийто рамки са съгласувани конкретни проекти, по които ще работят двете страни или по-които те ще насърчават своите институции, творчески съюзи, научни институти и университети да се възползват от предвидените нови възможности.
По време на Вашия мандат българската култура бе представена на много високо ниво в Австрия. Кои събития бяха особено значими и важни според Вас?
Винаги съм казвала, че българската култура е най-хубавата визитна картичка на България. Още от самото начало си бях поставила като конкретна цел нейните достижения да станат по-видими в Австрия, която не случайно се гордее със своята култура и е успяла да направи културното си наследство и съвременната си културна сцена източник на национален доход. Ние имаме чудесни предпоставки за по-плътно представяне на родните творчески постижения в Австрия – от една страна разполагаме с БКИ ”Дом Витгенщайн”, от друга страна са великолепните български музиканти, певци, архитекти, художници, дизайнери, които отдавна трайно присъстват в местния културен живот.
Удовлетворена съм, че имахме няколко големи и видими празници на българската култура в Австрия. С удоволствие си припомням пътя за реализацията на някои проекти. Той не винаги е бил лек, особено, когато се опитваме да правим нещо сериозно с ограничени ресурси. Преди всичко бил откроила изложбата „Блясъкът на Изтока – християнското изкуство на България ”, която представи 125 експоната от Националния археологически музей в манастира в Клостернойбург. За първи път в своята история музеят на манастира отвори врати за изложба от чужда държава. Събитието бе оценено от австрийските ни партньори като изключително успешно. Целият проект бе реализиран без да се налага нашата държава да отпуска средства, тъй като бе подкрепен от австрийски фирми.
С гордост ще посоча и концерта в Стъклената зала на Музикферайн, посветен на националния ни празник 3-и март с участието на великолепната Албена Данаилова, Мария Принц и Деница Лафчиева. Тук искам да изкажа огромната си благодарност на всички български творци, с които имах удоволствието да се запозная и работя през тези години и които се включваха в инициативите на посолството абсолютно безвъзмездно или срещу символичен хонорар. За мен беше чест да бъда партньор с такива уважавани, разпознаваеми в Австрия сънародници.
Изложбата в замъка Шалабург, в която българското участие беше само частично показа ясно, че на културното сътрудничество трябва да се гледа като на процес и всяка следваща стъпка трябва да надгражда постигнатото. Преславското златно съкровище се превърна в емблема на тази изложба и събуди интереса на австрийците към българското културно-историческо наследство.
Промени ли се обликът на българската общност в Австрия през последните почти пет години?
Още от самото начало отправих послание, че гледам на тази общност като на партньор и се радвам, че отношенията ми с българските структури и организации тук се развиха точно по този начин. Не смятам, че един посланик трябва да се възприема като ментор, а по-скоро да бъде говорител на общността, неин застъпник пред българските и австрийски институции. За мен беше привилегия да работя с високообразовани, добре интегрирани хора, имащи самочувствието на европейски граждани и потенциала да бъдат посланици на страната си в чужбина. Те бяха наши партньори в реализирането на редица проекти най-вече в областта на т.нар. публична дипломация и с готовност отделяха от личното си време, за да подпомагат инициативи на посолството. В средите на българската общност в Австрия има една много висока степен на консолидация и ангажираност. При провеждането и организацията на последните избори отбелязахме и повишена гражданска активност и аз лично съм много доволна от начина, по който хората абсолютно доброволно се включиха в създаването на избирателните комисии, намирането на помещения в населените места извън Виена, осъществяването на контакт с австрийските власти. На последните избори, които бяха в два тура, се справихме само с двама допълнително командировани от София служители. Използвам случая още веднъж да благодаря на всички хора, всички доброволци, които се ангажираха с изборите и показаха висока гражданска позиция.
Вие поддържахте активен контакт с българските организации и сдружения. С какво те са важни за общността?
Българската общност в Австрия разполага с добре развита информационна инфраструктура, има по-стари и по-нови организации, които си взаимодействат изключително ползотворно. Надявам се, че всички те се чувстват еднакво насърчени от посолството. Старала съм се да откликвам на всеки добър проект и мисля, че в отношенията между посолството и тези структури на общността се укрепи климат на доверие и хармония.
Вече имаме повече училища. Само във Виена учат 300 деца – това е едно от най-големите и изявени български училища зад граница и неслучайно директорката Ирина Владикова бе отличена с наградата „Българка на годината”. За мен бе чест и личен ангажимент да насърчавам и подкрепям тези средища на българския дух. Учителите във Виена, Грац, Линц, Залцбург са истински съвременни будители и много се надявам българската държава да продължава да подпомага тези училища.
Българската културно-просветна организация е преминала през редица етапи в своето вече повече от 70-годишно съществуване. Много съм щастлива да видя как тя тематично се обогатява, разширява дейността си и привлича все повече млади хора.
Радвам се и на двата фолклорни състава „Китка” и „Пендари”, които имат великолепни творчески изяви. Те не само показват красотата на българските танци на австрийците, но са и обединяващо звено за хора със сходни интереси.
Надявам се Българската църковна община скоро да отвори вратите на новата църква. Грубият строеж вече е завършен и предстоят довършителни работи, за които ще се разчита и на помощта на българите в Австрия.
През миналата година Австрийско-българското дружество за приятелство навърши 60-години. То е е едно от най-старите сдружения за приятелство в Австрия. В момента в него членуват предимно австрийци, но аз не виждам пречка да се включат и повече българи.
Мисля, че традициите и приносът на хората, които работят за тяхното поддържане и запазване, трябва да се уважават, насърчават и подкрепят. Има много хора с великолепни идеи и предложения, но особено ценя тези, които са готови да се ангажират лично и да вложат собствена енергия, за да се реализират проектите. Точно тези хора трябва да са по-видими и популярни, за да намират и повече съмишленици и последователи.
Кое беше най-голямото предизвикателство в работата Ви като посланик?
За мен беше чест, отговорност и привилегия да бъда посланик на България в Австрия. Предизвикателствата в работата са ежедневни, но винаги водещият момент е бил отговорността да представя страната си и българската общност достойно. Самата среда тук не допуска и не търпи некомпетентност и липса на концентрация.
Аз като посланик и колегите ми тук трябваше да се справяме ежедневно с все по-нарастващия обем на работа и отговорности с един изключително ограничен човешки и финансов ресурс. А липсата на ресурс може да се компенсира само с много консолидирани усилия. При организацията на различни мероприятия трябваше да проявяваме пестеливост и креативност. Благодарна съм, че че през всичките тези години можехме да разчитаме на помощта и подкрепата на много партньори и приятели, както сред австрийците, така и сред българите. Това, разбира се, не отменя ролята и функцията на посолството да ръководи и направлява процесите и да носи отговорност, но съм щастлива, че създадох работещи контакти, на които можех да се опра в нужния момент.
В личен план с какво ще запомните престоя във Виена? Имате ли любими места тук?
Тръгвам си с трайни и незабравими спомени най-вече за хора, с които функцията ми ме е срещнала. Част от тях са колеги дипломати, защото понякога службеният контакт се надгражда и с по-лични отношения. Друга част са хора от общността. Тръгвам си с няколко истински трайни добри приятелства, прекрасни запознанства, сътрудничества, въобще с много положителна енергия.
Доколкото съм имала време, посещавах различни изложби и концерти. Албертина е сред любимите ми места, наред с Музикферайн. Винаги съм била особено щастлива и съм се старала да се отзова на почти всяка покана за изява на български художник или изпълнител. Смятам, че с присъствието си, с патронажа на определени събития съм ги подкрепила поне малко, давайки им самочувствие и престиж пред тяхната публика. За мен в лично качество винаги е било удоволствие да съм на техните събития, но съм го правила и със съзнанието, че в мое лице присъства държавата. Ако по този начин съм им помогнала поне малко, ще съм безкрайно щастлива.
Какво ще си вземете за спомен от Австрия?
През годините се събраха много скъпи на сърцето ми сувенири, снимки, но най-вече мили спомени от хора и събития. Ще си взема и един плакат от изложбата в Клостернойбург, който съм поставила в рамка, няколко прекрасни творби на български художници, подарени от колеги и приятели. Отнасям си и спомен за хора, които за съжаление си отидоха през това време. Ето проф.Мими Дичева. Представям си колко щеше да бъде доволна на 70-годишния юбилей на БКПО, на новото развитие и инициативи на организацията.
Визитка:
Н.Пр.Елена Шекерлетова е родена през 1964 г. в Пазарджик. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата си в Министерството на външните работи започва през 1992 г. Била е началник на кабинета на министъра, началник- отдел в дирекции „Европа II“ и „Европейски страни“, член на дипломатическите мисии във Виена и Берлин, както и ръководител на Дипломатическото бюро на България в Бон.
Н.Пр. Елена Шекерлетова бе извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия от март 2012 г. За приноса й в развитието на българо-австрийските отношения в областта на културата посланик Шекерлетова бе наградена със Златен почетен знак на МВнР и с отличието „Златен кръст на свети Леополд”.
_______________
Още по темата:
Н.Пр.Елена Шекерлетова: Работим за представянето на България в позитивен план – интервю за списание А4
