Текст Галина Буковска
Октомври е. От онези с ярките жълто-червено-кафяви листа, покрили пътеките в Пратера.
Октомври е. От онези дъждовните, с мрачно навъсено-сиво небе и вятър, пронизващ дърветата в Шьонбрун.
Есен е. Виена намята златната дреха и все повече заприличва на жените от портретите на Климт – богата, красива, зареяла поглед напред.
Носталгичната есен ме връща назад във времето, когато тревните площи пред Хофбург и Фолксгартен бяха строго охранявани с табелки „Betreten verboten”, прилежно забити на всеки ъгъл. Тогава се плащаше с шилинги, а в някои от по-изисканите кафенета не пускаха посетители с маратонки. Животът тогава се движеше сякаш на забавен каданс точно по думите на известния диригент и композитор Густав Малер „Ако някой ден светът свърши, най-добре човек да е в Австрия – там всичко се случва с 20 години закъснение.”В тихите улички на първи район имаше частни банки, предлагащи анонимни сметки. Твърди се, че през някои от тях са минали и доста червени пари от България. Макар и сред последните държави в ЕС, Австрия се отказа от банковата тайна, а младежите вече си правят пикник на тревата пред Хофбург.
Спомням си протестите пред парламента през зимата на 2000 г., когато крайнодясната Партия на свободата влезе в управлението. В знак на протест тогавашните 14 държави от ЕС замразиха дипломатическите си отношения с Австрия. Либерална Европа се уплаши, че лидерът на партията Йорг Хайдер ще възроди в страната носталгията по нацизма, войнстващата ксенофобия, антисемитизма и расизма и реши да намали заплахата като изолира алпийската република. Съседите ми въздъхнаха облекчено, когато политиката се върна в своя добре познат червено-черен коалиционен модел. За кого ли ще гласуват на предстоящите в началото на декември президентски избори – за представителя на крайнодесните Норберт Хофер или за либералния Ван дер Белен?
По едно време Австрия беше най-големият инвеститор в България, нищо че ни се носи славата на корумпирана държава. Разбира се, изплуваха имената и топлите връзки с България на хора като Хохингер и Ернст Щрасер. Последният бе осъден през октомври 2014 г. на три години затвор за корупция. Петер Хохегер е лобистът, нает от кабинета на Станишев да „изчисти имиджа” на България. Хонорарът за неговите консултантски услуги, уреден в два договора от 2006 и 2008 г. е бил на стойност 1,5 млн. евро. През септември 2013 г. бе осъден на две и половина години затвор. В България все още чакаме министър да влезе зад решетките.
Спомням си първото посещение в тукашна сауна , страха и срама да сваля всичко от себе си и да седна до непознат гол мъж. После научих и за нудистките плажове по Дунава. Особености на местаната култура, с които още не съм свикнала.
Научих, че националния си празник австрийците наричат „Ден на неутралитета”, а не Ден а независимостта и го честват в деня, в който в конституцията е записано, че Австрия е неутрална държава, а не в деня, в който от балкона на двореца Белведере външният министър на Австрия – Леополд Фигъл, обявява пред събралия се народ: “Австрия е свободна!” За разлика от Германия, Австрия никога не е предприемала някакъв всеобхватен процес на „преработване на миналото“. Напротив, австрийците се придържат към подвеждащата представа (формулирана от Съюзниците в тяхната Московска декларация от 1943-та), че страната им е била „първата свободна страна, станала жертва на хитлеристка агресия“.
Всъщност е есен. Дърветата се разделят с листата си. Аз пък със сравненията и въпросите за миналото, което всъщност определя настоящето.
Октомври е в разгара си и Виена е все така красива с дворците си, великолепната Ринг щрасе и вкусната торта „Сахер”.
__________________
Още по темата:
Ернст Щрасер съчетава затвора с работа
Две и половина години затвор за лобиста Петер Хохегер
Австрия – уроците на крайната десница
Какво чества Австрия на своя национален празник на 26 октомври?
Виена:Есенна соната в Шьонбрун – фотогалерия
