Business Insider International поставя Голямата зала на Музикферайн на първо място в класацията си
Коя е залата с най-добра акустика в света? Отговор на този въпрос дава германското издание Business Insider. Класацията се базира на книгата на експерта по акустика Лео Беранек, който изследва внимателно 100 от най-популярните оперни и концертни сгради в света. В „Концертни зали и опери” той описва проучванията си върху инженерните и архитектурни дадености на сградите и влиянието им върху акустиката. Всички музикални зали, класирани на първите десет места, са строени преди 1901 г. Беранек коментира, че съвременните архитекти често отхвърлят класическата правоъгълна форма (т.нар. кутия за обувки) на помещенията, защото им се струва скучна и лишена от креативност. Модерните зали, в които местата на публиката са разположени от всички страни на оркестъра, не предлагат еднаква акустика във всеки ъгъл, коментира специалистът. Начело на неговата класация са Голямата зала на Музикферайн и Залата на Бостънската филхармония, оценени като „божествени”, на дъното е Операта в Сидни с оценка на акустиката „ужасна”. Сред получилите висока оценка са още Concertgebouw в Амстердам, Konzerthaus в Берлин, Концертната зала на операта в Токио.
Музикферайн е открита през 1870 г. и е дом на прочутата Виенска филхармония, с която са работили композитори като Брамс, Брюкнер и Малер.
Голямата зала е с класическа правоъгълна форма и предлага 1 744 седящи и 300 правостоящи места. Дължината й е 48,80 м, широчината – 19,10 м, а височината – 17,75 м. Класическата форма на паралелепипед е комбинирана с ясно изразени детайли, стените и тавана са ритмично разделени, цветовете и формите се редуват и преплитат хармонично.
„Това със сигурност е най-добрата зала в света”, коментира и световноизвестният диригент Бруно Валтер, цитиран от Business Insider. „Залата притежава красота и сила. Дотогава не бях разбрал, че музиката може да бъде толкова красива”.
Лео Беранек обяснява, че „великолепната акустика на тази зала се дължи на правоъгълната й форма, сравнително малкия размер, висок таван, даващ дълго време за отзвук, неравни интериорни повърхности и мазилката”.
Когато Филхармонията свири „кресчендо” публиката има усещането, че цялата зала оживява. Когато музиката е съвсем тиха, тя сякаш идва от сцената, но колкото по-силна става, сякаш целият оркесър се разширява и изпълва залата и слушателите сякаш са залети от цунами от звуци, идващи от всички страни.
За българите особен повод за гордост е фактът, че в редиците на известния със своята консервативност оркестър на Виенската филхармония свирят две българки – Албена Данаилова (цигулка) и Даниела Иванова (виола). Те грееха от сцената и по време на тазгодишния Новогодишен концерт, който традиционно се провежда в Голямата зала на Музикферайн. Албена Данаилова е първата жена концерт майстор в историята на оркестъра.
