Голямата цигуларка Дина Шнайдерман е починала в дома си в шведския град Упсала още на 9 август 2016 г. Съобщение за кончината й е поместено във вестник Upsala Nya Tidning, който е цитиран и във Википедия. Едва днес тъжната вест бе разпростанена в социалните медии.
Проф. Дина Шнайдерман е родена в Одеса, Украйна. Ученичка е на големия цигулар проф. Давид Ойстрах. Печели първа награда на конкурси в Берлин и Женева. През 1955 година се омъжва за световноизвестния български цигулар Емил Камиларов (1928–2007), известен като българския Паганини. Заедно с него основават през 60-те години на м.в. в София Българския камерен оркестър. От 1980-а семейството ù е установено в Швеция. Наред със соловите си изяви проф. Шнайдерман е един от създателите на камерния ансамбъл в Упсала, както и на международния музикален фестивал в града. Тя е почетен гражданин на София и Варна и на община Упсала. Удостоена е с орден „Стара планина“ и с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София (1997), носителка е и на шведския златен орден Illis quorum meruere laborum (2002).
През 2001 проф.Шнайдерман изсвирва деветнайсет големи сонати за цигулка и пиано на Моцарт за седем чàса. С това постижение тя поставя световен рекорд, който е записан в книгата на Гинес. Две години по- късно виртуозната инструменталистка е обявена в Оксфорд за жена на годината, а през 2006-а за заслугите ù като цигулар и диригент Американският биографичен институт ù присъжда Genius laureate. „Родена за сцената“, пише за нея още през 1970-а вестник „Куриер“ след изпълнението ù на цигулков концерт на Бетовен в голямата зала на Musikverein във Виена.
През последните шест години, макар че се бореше с коварна болест, Дина Шнайдерман пътуваше често между София, Упсала и Виена, заета с организацията на Международния фестивал и международен конкурс за цигулари на името на покойния й съпруг проф.Емил Камиларов.
„В една от редките ни срещи, още в ученическите ми години, тя успя да ме накара силно да повярвам в това, че ще успея като цигулар. Казаното беше с такава абсолютна увереност, характерна за нея, че нито аз, нито хората наоколо посмяха да се усъмнят… Поклон пред таланта и оставената ярка следа!”, написа днес в профила си във Фейсбук цигуларят Веско Ешкенази, научавайки за кончината на голямата цигуларка и преподавателка.
Из интервю на Дина Шнайдерман за списание „Българите в Австрия”, 11-12/2011
Колко време можете да издържите, без да свирите?
Не съм пробвала. Не свиря всеки ден, но всеки ден имам контакт с инструмента си и дори когато съм в болница, цигулката ми е с мен.
Освен с нея с какво друго изразявате себе си?
За мен цигулката не е просто обикновено парче дърво. Тя е живот. ТЯ Е НЕЩО, КОЕТО ОТНЕМА ВСИЧКО. Изучаването на дадено произведение е изследователски процес. Нотите не са просто точки върху начертани линии. Те са език, посредством който композиторът говори с нас, и ние сме длъжни да изучим този език, за да разберем какво иска да ни каже. Благодарение на нотите оцелява връзка ни с композиторите.
Какво ви отне музиката?
Отне ми живота.
Съжалявате ли?
Не.
Живеете между Швеция, Австрия и България – три много различни държави. Къде се чувствате като у дома си?
Аз живея и в много други държави по хотелите… Пълноценно живея там, където мога да свиря, където имам срещи с публиката си, където мога да преподавам на учениците си. Да им предавам наученото от моите учители, да им споделям повече от 60-годиш- ния си опит на сцена, изживяванията си с публиката.
