Текст Боян Юруков
Назаем от yurikov.net
Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуация или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница те са нещо доста повече. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.
„България е там, където има и един българин.“
Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.
Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нови. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.
Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.
Хора няма, действайте
Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:
- През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
- Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
- За последните 10 години най-малко са били през 2010-та – 173
- Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
- 65% от консулствата имат един или двама служителя
- В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70служителя
Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в Западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.
Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.
Къде може да имате проблем?
Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.
Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.
Следващата карта показва каква е ситуацията в Щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.
В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.
Консулски совалки
Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.
Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.
Последвай парите
Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.
Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.
Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.
Едно поредно и последно разочарование
Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.
Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.
„Обичаме си страната, но мразим държавата.“
Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.
Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.
Подробни данни
На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в Западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.
Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.
Бележка: В отделна таблица Боян Юруков подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница са описани командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца. Данните показват, че между 2007 и 2016 година служителите в консулската служба във Виена са били 2 или 3. Най-много – 4 човека, тук работят през 2012 г. В този период не са командировани допълнителни служители. Таблицата може да бъде видяна в края на статията в блога на Боян Юруков ТУК
