На последната сбирка на литературния кръжок във Виена свои творби представи студентка по публицистика и комуникации във Виенския университет Кристина Угринова. Тя е позната на читателите на Меланж Булгарен с коментарите и анализите си по актуални политически теми, както и с артистичните си фотографии, представени в меню „Галерия“ на блога.
Кристина твори от момента, в който осъзнава магията скрита в писаното слово. Тя обича природата, предпочита дългите нощи, в които сладките приказки не спират, а чаша хубаво вино допълва задушевната атмосфера. Убедена е, че обикновено в малките часове от денонощието се случват поетическите чудеса. Не се води от литературните правила и норми, защото един текст трябва докосне, дори и да е непрофесионален. „Не съм поет, но смея да кажа, че съм поетически мислител“, казва тя. „Всеки от нас е поет, стига да може да борави с богатството на езика и да изразява чувствата си на бял лист хартия“.
Пред почитателите на литературата тя представи свои стихове и есета. Специално за Меланж Булгарен Кристина подбра три свои творби, които представяме на вниманието на нашите читатели.
пясъкът лепка по кожата ми и се опитвам да го махна досадно чопля го и се забива под ноктите ми а тялото ми гори от днескашното слънце имам хиляди песъчинки по тялото в косата по дрехите вятъра нежно ме погалва и пуснатите кичури се заплитат веднага очите ми са изморени да виждат имат само сили за морето а слухът ми може да долавя само вълните нека бъде още малко лято и нека после си отиде по бързо не се трае умът ми е препълнен с глупостите от предишните дни и просто искам да спра да мисля за времето тук и сега
Няколко.
Аз. Ти. Вечните звезди.
Слънцето. Луната. Няма цифра дни.
Денят. Нощта. Малкото тъга.
Усмивката. Очите. Дългите нощи на брега.
Лъжите. Истините. Опиянението от радостта.
София. Виена. Безгрижното от младостта.
Омразата. Любовта. Чашата гордост.
Презрението. Уважението. Горчивата сладост.
Но най-вече моментите.
Когато ги няма
аплодисментите.
Тогава са истините.
Говорим за любов, но не правим любов, а горещ и груб секс. Казваме, че обичаме, а не сме способни на обич. Искаме близост, но само физическа. Кога се превърнахме в продукт на интернета и кога поискахме да имаме перфектното лице с перфектното тяло, но празния ум?
Имаме всичко и нямаме нищо, когато се говори за любов и адмирация. Всеки ден минаваме през фотографии на секси момичета с готини тела и очарователна усмивка, с коси, за които мечтаем и очи, които желаем. Минаваме през мъже с физика на Аполон, бели зъби като от приказка и ръце, които искаме да ни докосват вечно. Привилегиите на красивите са много, а шанс имат малко, защото никой не е толкова перфектен. Платформи като хот ор нот или тиндер дават израз на това, което търсим, защото сме просто снимка, която отместваме наляво или надясно. Липсата на сексуалност ни превърна в профил от социалната мрежа, чиято идея първоначално е била да свързва хората. Сега интернет пространството е пълно с разголени жени, клишета на Хорхе и Куелю, цитати от чалга песни и недостижими идеали. Любовта и уважението се превърнаха в чатове и пошлост, чаша пълна с уиски и мечти за бъдещите дни. Постоянното “да бъдеш на линия” ни направи зависими от вниманието на другите и започнахме да абстинираме, купувайки си лайкове и страдайки. Страдаме само нощем, малко преди да заспим, защото осъзнаваме, че няма цифра харесвания, която да ни даде любовта, за която копнеем още от раждането си, защото някои идеали и някои нужди никога няма да се променят дори и сексуалността да е променена напълно. Сексуалност днес не е романтика и целувки, а безспирен секс и бройки. Момичета и момчета, които са заразени с празноглавие и простота, която никога няма да запълнят, защото са спрели да четат. Спрели са и дори не са започнали да четат за истинската любов и защото не са се замечтали и не са повярвали във вечността. Всички сме адски красиви виртуално, а се разхождаме сами по улиците с блуждаещ поглед и празни сърца…
