Президенстките избори показаха огромно разцепление сред австрийците. Какво следва оттук нататък?
Коментар Людмила Ханджийска
Александър Ван дер Белен е новият президент на Австрия! След безпрецедентно оспорвана битка независимият кандидат, подкрепен от зелените, спечели изборите изпреварвайки своя съперник Норберт Хофер, кандидат на крайнодясната Партия на свободата с минималните 0,35% процента. При избирателна активност от 72% това се равнява на малко повече от 30 000 гласа. При тази нищожна разлика в резултатите имат ли поддръжниците му повод за празнуване и как ще успее бъдещият президент да обедини разделената на две Австрия?
Заедно срещу Норберт Хофер
Макар много анализатори да виждат в изборните резултатите дълбок разрив сред населението на алпийската република, който крие в себе си опасности за бъдеща нестабилност, някои експерти оценяват огромната гражданска мобилизация през последните седмици в подкрепа на Ван дер Белен като изключително позитивна за политическия климат в страната. Обединявайки се срещу кандидатурата на Норберт Хофер, австрийските граждани демонстрираха политическа зрялост и отговорност към спазването на демократическите принципи.
Изборът на един крайнодесен кандидат за президент на европейска държава щеше да бъде исторически прецедент с опасни последици не само за бъдещето на Австрия, но и на цяла Европа. Неслучайно лидерът на германската крайнодясна партия Фрауке Петри специално пристигна в Австрия за тържеството по случай победата на Норберт Хофер на първия тур на изборите, а Марин льо Пен изпрати специална поздравителна телеграма. Победата на Хофер в Австрия щеше да засили позициите на крайнодесните партии в цяла Европа.
Изборът на Хофер за президент щеше да има и сериозни вътрешнополитически последствия. Дипломатичен и сдържан, крайнодесният кандидат е умел оратор, който знае как да спечели публиката на своя страна. Дори и да не се беше възползвал от правомощията си да разпусне правителството, от което много хора се опасяваха, той щеше да нанесе непоправими щети на австрийската демокрация, издигайки на висок пост една ксенофобска, крайнодясна партия и вдъхновявайки много хора да гласуват за нея на следващите парламентарни избори през 2018 година.
Как Ван дер Белен успя да не загуби?
Основната подкрепа за Ван дер Белен дойде от големите градове, където избирателите традиционно са с по-либерални възгледи и по-високо образовани. Решаващи за крайния резултат се оказаха гласовете, подадени по пощата, които от части принадлежат на традиционно зелени избиратели, както и на гласоподаватели, живеещи в чужбина. Несъмнено австрийците в чужбина масово са гласували против избора на крайнодесен кандидат, който би компроментирал имиджа на родината им.
За избора на Ван дер Белен безспорно помогна и оттеглянето на досегашния министър-председател, социалдемократа Вернер Файнман. Откакто на негово място беше избран досегашният директор на австрийските железници Кристиян Керн, се усети оживление в държавата, особено сред поддръжниците на социалдемократическата партия, издигнала Керн на този пост, които за първи път от много време насам погледнаха с надежда към управляващата коалиция. Още през първите дни на своето управление Керн демонстрира коренно различен стил на управление от този на Файнман: стремеж към търсене на решения, независимост от коалиционния партньор, ясно разграничаване от реториката на консерваторите и крайнодесните по отношение на бежанската политика. Керн спечели симпатиите и на консервативния лагер с конструктивните си идеи относно съживяването на икономиката чрез създаване на нови работни места.
Какво следва от тук нататък за двамата досегашни съперници?
Новоизбраният президент Александър Ван дер Белен ще встъпи официално в длъжност на 8 юни. Първата му задача на този пост ще бъде да убеди гласувалите за Норберт Хофер, че той представлява и техните интереси. Усилия в тази насока се усетиха още в първите му изявления след победата, в които той се представи като достъпен и разбиращ проблемите на обикновените хора президент. Повече внимание към грижите и страховете на обикновените хора е и новата мантра на управляващата коалиция. По този начин политическият елит ще полага усилия да спре възхода на крайнодясната партия, която залага на сходна реторика, а именно, че те се грижат за обикновените хора и че политическата класа се е самозабравила и не се интересува от проблемите на своя електорат.
Норберт Хофер също направи първи изявления по повод изборните резултати. Макар ясно да изрази лоялността и подкрепата си към лидера на партията Ханс Кристиян Щрахе, по време на неговата реч стана ясно, че Щрахе има нов конкурент за първото място в партията. Лидерът на австрийската Партия на свободата никога не е очаквал подобен изборен резултат и навярно е притеснен от главозамайващия успех на Хофер, който е по-харизматичен и по-умерен в изказванията си. Как ще се развива Хофер в политическата си кариера оттук нататък и дали ще измести досегашния лидер на крайнодесните, тепърва предстои да се види. Фактът, че Хофер съумя да спечели зад себе си половината австрийски избиратели обаче, несъмнено ще постави отпечатък върху бъдещата му кариерата.
Quo vadis, Австрия?
Този исторически вот, който от много журналисти и анализатори е определян като съдбоносен за бъдещето на Австрия, тепърва ще бъде анализиран и обсъждан. Засега могат да се направят следните изводи:
- Близо половината избиратели желаят за свой президент представител на крайнодясна партия, която в позициите си е силно критична към Европейския съюз и крайно ксенофобска по отношение на чужденците. Този резултат сам по себе си е много обезспокоителен и показва дълбокото разочарование на хората от политическата класа и нарастващата социална несигурност в държавата. Управляващата коалиция ще трябва да положи огромни усилия в следващите две години и да обърне повече внимание на тези проблеми. В противен случай рискува начело на следващото австрийско правителство да бъде канцлер, назначен от крайнодясната партия.
- Макар с малко, Ван дер Белен спечели тези избори и това го прави първият зелен президент в Европа. Победата на представител на зелените доскоро беше немислима. Ясна е тенденцията за отлив на гласове от партиите в политическия център. Хората искат промяна и искат управляващите повече да се вслушват в исканията им и да съобразяват с техните интереси, което само по себе си е добра новина.
- Изборът на бивш председател на зелените е добра новина и по още една причина: проблемите на човечеството в областта на екологията и климатичните промени тепърва ще нарастват. Имаме остра нужда от политически представители на ръководни позиции, които отдават значение на тези проблеми и явно хората са се събудили за тази реалност.
