Според някои сведения първото тържество посветено на братята Кирил и Методий се е провело през 1813 г. в Шумен. Според други, през 1851 г. в Пловдив за първи път се организира празник на Светите братята, който скоро се утвърждава в празничния календар на България като Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост.
Оттогава до днес, където и по света да се намираме, ние българите, отбелязваме 24 май като ден на българската писменост и култура. Това е празникът, който най-пълно въплъщава българската идентичност, има позитивен дух и ни обединява. Не случайно писателят Георги Господинов казва в своето слово по случай 24 май: „Та ние, дето иначе трудно сме на едно мнение за няколко поредни години, цели 12 века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и ги празнуваме от Възраждането насам. Не е ли това чудо?! Езикът, културата и литературата са онова невидимо лепило, което ни държи заедно. Без тях щяхме да сме просто шепа хора под празно небе, както би казал Яворов”.
Днес, когато почти два милиона българи са разпилени в различни кътчета на земното кълбо, когато българското образование се препъва в безкрайния низ от несъстояли се реформи и патрЕотарски напъни, когато все по-често говорим за глобална, а не за регионална културата, мисията по опазването на идентичността и езика е все по-важна.
Радостно е, че българските училища в чужбина се множат, че дори и на стотици километри от родината нашите деца учат българските букви. Затова и днес изразяваме нашата благодарност и признателност преди всичко на учителите – тези апостоли на духа, които с безкрайно търпение и разбиране повеждат малчуганите в чудния свят на книгите. Нашата признателност днес е за преподавателите от българското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена, българско училище „Дунав” в Линц и неговия филиал в Залцбург, българско училище „Орфей”, Линц, българско училище „Никола Вапцаров” в Грац.
Да опазим жива връзката си с българската култура спомагат и многобройните срещи с писатели и творци на изкуството, помага всеки досег с българската култура, познаването на миналото. Затова и сме благодарни на екипа на БКИ”Дом Витегнащайн във Виена” за усилията в отстояването на истинските български ценности. Благодарни сме и на всички, които ежедневно, тихо и упорито работят за разпространението на родната култура и утвърждаването й зад граница.
Празнуването на български празници в чужбина е свързано с една особена тъга, но и с една особена гордост. Тъга, защото често българският празник е всъщност обикновен работен ден в държавата, в която живеем. Така формалното честване някак се отлага и се смесва с ежедневните работни задачи. Гордост, защото празнуваме нещо изконно българско, нещо, което понякога ни е трудно да обясним на чуждестранните си приятели, но много обичаме. Така истинското честване се случва в разговорите по между ни, във връщането към детството и първата изписана буква, в предаването на уважението към езика на децата ни.
На този ден можем да си поговорим повече за книгите, които ни сближават, за необходимостта от знания в технологичното ни време и за достиженията на културата, с които се гордеем.
Честит празник на всички, които познават силата на словото и вярват в постиженията на духа!
