В края на април в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” в София бе официално представено второто издание на книгата „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария”. Авторът – д-р Димитър Драндийски, който от години живее и работи във Виена, е познат на българската общност в Австрия и с изследователския си труд „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)”.
При представянето доц. д-р Л. Георгиев, ръководител на направление „Ръкописно-документално и книжовно наследство”отбелязва: „Много виенски вестници отразяват освободителната борба през пролетта на 1876 г. Телеграфните агенции и пресата на империята на Хабсбургите са сведущи за въстанията на Балканите. Не случайно те са високо ценени и често цитирани по въпроса както от чуждестранни, така и от емигрантски български вестници. Австро-унгарските кореспонденти понякога успяват да се доберат до важни факти и подробности, но пък и нерядко грешат. Така или иначе, те оформят общественото мнение като разказват за избухването, развоя и потушаването на бунтовете в България”.
Той подчертава изключително професионалния подход на автора към темата като посочва, че в книгата са подбрани, анотирани, преведени и коментирани 380 дописки, доклади, съобщения и статии. От тях се вижда, че виенските вестници обсъждат твърде обстойно и широко как Ботевата чета завладява парахода „Радецки”. „Това е любима тема на няколко журналисти, което е обяснимо заради националността на кораба и съдбата на неговия австрийски капитан”, допълва историкът. Според него „Периодичният печат е важен извор за историята на българите през Възраждането, понеже той като свръхчувствителен уред долавя и регистрира и най-слабата проява на разноликия живот на обществото”.
Самият автор Димитър Драндийски сподели пред Меланж Булгарен, че покрай издирвателската си дейност, свързана с работата по книгата му, е прегледал 22 от най-влиятелните заглавия на австрийската преса по това време. На лице е изявен интерес към темата за Априлското въстание, но подходът към събитията е различен. „Стилът и начинът на отразяване на събитието обаче не са еднообразни – от малки статии и дописки в края на вестниците в първите месеци до заглавни и уводни статии от по няколко страници в края на 1876 г. По този начин те се превръщат в „огледало на чувствата” и отразяват промяната в отношението на цяла „ужасена, стресната и възмутена Европа”, категоричен е д-р Драндийски.
140-та годишнина от избухването на Априлското въстание е добър повод отново да се заговори за този смел акт на национално самосъзнание и желание за свобода и да се разгледа неговото значение в контекста на национално-освободителното движение.
Книгата „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария” е много добре оформена и в 1036 стр. се дават материалите на български и немски език, подкрепени с 46 илюстрации от тогавашните виенски вестници, показващи зверствата на турците при потушавана на въстанието. 100 екземпляра от изданието са със заглавие на немски език, а 200 – на български.
Всеки, който проявява интерес към темата и книгата, може да се свърже с д-р Димитър Драндийски на имейл Dimiter.Drandijski@gmx.at или по телефон 0664 4407 526
За автора:
Димитър Драндийски е роден в гр. Оряхово, където през 1950 г. завършва средното си образование. Дипломира се с отличие в Института по библиотекознание и архивистика в София и от 1956 г. работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг. През септември 1968 г. идва във Виена и през 1969 г. започва да следва специалност Славистика във Виенския университет.
През 1970 г. е назначен на работа в Научната медицинска библиотека на Gesellschaft der Ärzte–Wien. Същата година записва да следва и медицина. Пише и защитава дисертация и завършва с докторат Виенския университет през 1977 г. През 1992 г. по случай 60-та му годишнина е награден с Орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в научната медицинска информация.
През свободното си време издирва и събира из австрийските архиви, материали за историята на България. Плод на тази му дейност е излизането през 1996 г. на книгата „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, която е оценена и посрещната добре от специалистите от България и Австрия.
Участвува активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методи“-Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство.
През 1998 г. се пенсионира, но продължава да работи по издирването на материали из историята на българската общност в Австрия. Плод на тази му дейност е книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)”. Тя излезе от печат в началото на месец октомври 2015 г. в София и бе официално представена на българската общност в Австрия по време на тържественото честване на 70-та годишнина от създаването на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” на 29 октомври в БКИ „Дом Витгенщайн”.
____________
Още по темата:
Димитър Драндийски: От 300 години българинът доказва в Австрия, че знае и може
Откъс от книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“
