Тази година Великден за католици и за православни се разминава с повече от месец. Католиците честваха Възкресение Христово на 27 март, докато православните християни ще си кажат „Христос Воскресе“ на 1 май.
Има случаи, когато разминаването е само със седмица, има и такива, в които двата празника съвпадат. Защо не празнуваме едно и също събитие в един и същи ден? Отговорът на този въпрос се крие в използването на различни методи за изчисление.
По метода на католическата църква
Периодът от 35 дни, в които може да се „падне” Великден, зависи от датата на пълнолунието и отношението й спрямо 21 март. Сметките са малко сложни, но църквата използва специални таблици, гарантиращи точността им.
Според Библията вечерята на Исус с учениците му, известна като Тайната вечеря, се е състояла в нощта на юдейския празник Пасха. Христос умира на следващия ден (Велики петък) и възкръсва на третия ден (неделя).
Началото на Пасха зависи от първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което може да се случи в който и да е ден от седмицата. Решение на Никейския събор от 325 г. гарантира честването на Великден в неделята след първото пълнолуние на или след пролетното равноденствие. Но има важен момент – ако пълнолунието се пада в неделя, то и Пасха започва в неделя, така че Великден ще трябва да се измести в следващата неделя, за да е сигурно, че започва след Пасха. Съборът фиксирал и датата на пролетното равноденствие – 21 март, както се е падало то през 325г. и въвеждат комплект от таблици за изчисляване, с които се определя кога пълнолунието не съвпада съвсем точно с действителната астрономична пълна луна (което означава, че на практика Великден може да се случи и преди Пасха).
Най-ранната възможна дата за честване на Великден е, когато пълнолунието е на 21 март в година, в която тази дата се пада в събота. В този случай Великден се празнува веднага в неделя, 22 март. Това е рядко събитие, за последно случило се през далечната 1818г. Същата ситуация ще имаме едва през още по-далечната 2285 година.
Най-късната възможна дата за Великден идва, когато пълнолунието е на 20 март, така че първото пълнолуние след 21 март, съгласно лунния месец, настъпва 29 дни по-късно, т.е. на 18 април. Ако обаче 18 април се пада в неделя, тогава се задейства споменатото специално правило за неделите и Великден се отбелязва на следващата неделя или 25 април. За последен път това се е случило през 1943г. и ще се случи отново през 2038г.
Според Юлианския календар
На практика няма разлика в модела на изчисляване, прилаган от православните хритияни. Разликата в деня на празника се получава от разминаването на между двата църковни календара. В момента Юлианският календар изостава с 13 дни от Грегорианския. В този смисъл, когато по Григорианския календар настъпи равноденствието 20 срещу 21 март, по Юлианския вече е 4 април. На тези две дати Луната се намира в различни фази, тъй като 13 дни са приблизително половин месец. Православният Изток изчаква първото пълнолуние след 4 април и не се интересува от пълнолуние преди 4 април.
Да празнуваме заедно?
Православните църкви не са склонни да направят отстъпки по въпроса за определянето на Пасха, защото според изчисленията на католиците Пасхата може да се случи в един ден с юдейската или дори да я изпревари.
През годините не са липсвали идеи и предложения за уеднаквяване на датата на Великден. През 1928г. британският парламент приема закон (който така и не е приложен), определящ, че Великден ще бъде в неделята след втората събота на април. Имало е предложения и за фиксиране на датата на Великден – втората априлска неделя.
Макар че няколко църкви, включително и католическата, да твърдят, че са готови да обсъдят подобни идеи, засега конкретни действия няма. Затова и големият християнски празник продължава да се мести в широк интервал от цели пет седмици.
Ритуали и традиции в богослужението
Разликите при богослужението по време на православния и католическия Великден са доста. В православните страни Възкресение Христово се посреща след полунощ на събота срещу неделя, но никога преди изгрев слънце. Католиците си казват „Христос возкресе” едва в неделната утрин сред изгрев слънце.
Чудото със слизането на Благодатния огън се почита само от православния свят. То се случва в събота (преди Възкресение) около 12 ч. на входа на Божи гроб в Йерусалим.
Въпреки различията в самата служба, символите на всички дни от Страстната седмица са еднакви за всички християни – на Велики четвъртък се чества Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата навсякъде е най-дългият ден за вярващите, които очакват Възкресението.
Яйцето, агнешкото и шоколадовия заек
Различията в традициите в честването на Великден в християнския Изток и Запад се натрупват през вековете и особено след Реформацията в Западна Европа през 16-ти век, в резултат на която се появява протестантството. При все това, червеното яйце остава вечния християнски знак за новия живот. Още най-ранното християнство споменава червеното яйце, което Мария Магдалена подарява на римския император Тиберий. Днес то е общоприетият символ на християнския свят по Великден.
На много места е възприета традицията тържественото блюдо на Великден да е с агнешко месо. Тя е взаимствана от евреите, които празнуват своята Пасха с месото на „жертвения агнец“ в памет на чудодейното бягство на народите на Мойсей от Египет.
В последните години все по-често на трапезата се появяват и шоколадовите зайци.
В католическите страни децата вярват, че ако бъдат послушни, великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. Според някои източници вярването произлиза от немска приказна легендата, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Фигурки на великденски зайци от захар и шоколад се появяват за първи път през 18 век в Германия.
