Текст Мария Колева
След като неочаквано се отрече от създаването на самостоятелен избирателен район за близо двата милиона българи в чужбина, след като въпреки Конституцията, направи гласуването не само право, но и задължение на българския гражданин, българският парламент стигна дъното, ограничавайки драстично възможността на сънародниците ни зад граница да изразят своя политически вот. Според приетите поправки в Избирателния кодекс гласуването зад граница вече ще бъде възможно само в дипломатическите и консулски представителства. На практика, например за Австрия, това означава, че ще може да се гласува само във Виена. Край на избирателните секции в Линц, Грац, Инсбрук, Винер Нойщат, Брегенц.
На дъното
„Това, което се случва с район „Чужбина“, достигна дъното на политическия морал, даже започваме да копаем и ще намерим нефт. Не сме на дъното дори, а потъваме все по-навътре. Между правната комисия, която прие с мнозинство създаването на район „Чужбина“, и пленарната зала, където под строй депутатите обърнаха вота си, сме свидетели на една Путинова демокрация, на един институционален тероризъм, на парламентарен преврат”, това каза пред БНР Стефа Манов от Обществения съвет на българите във Франция.
Идеята за създаването на отделен многомандатен район „Чужбина” се обсъжда в политическото пространство от много години. За нея упорито, всеотдайно и напълно доброволно работят десетки българи по цял свят. С техните усилия бяха постигнати промени в Избирателния кодекс, облекчаващи реда за откриване на избирателни секции в чужбина като броят на събираните подписи бе намален на 40, вместо 100 и бе въведена възможността за електронно подаване на заявление. Три политически партии бяха съгласни с тази идея и тя бе гласувана от Правната комисия. Е, очевидно, политическите боричкания и сметки отново взеха връх над интересите на българите и внезапно, тези, които до преди час подкрепяха предложението, гласуваха срещу него. Българите в чужбина ще продължат да гласуват само за партии, гласовете им ще се разпределят незнайно къде по градове и села в България, а техните интереси ще остават не чути и незащитени.
Особено притеснителен е начинът, по който се правят тези промени – арогантно, безапелационно и зле мотивирано. Този омерзителен подход поражда гнева на хората и засилва отвращението и недоверието към статуковото.
Права, задължения и възможности за тяхното изпълнение
След като направи гласуването задължително, парламентът побърза да ограничи местата, където българите в чужбина могат да гласуват – само в дипломатическите и консулски представителства! Здравейте, опашки, привет, безредие и чакане! Предложението за това бе внесено направо в пленарна зала от Патриотичния фронт, без да е одобрено от Правната комисия! А напълно незаконното изтриване от избирателните списъци след две последователни негласувания е толкова абсурно, че дори не заслужава коментар.
Усилията на много българи, които за всички последни избори правеха и невъзможното, за да се отворят повече избирателни секции в чужбина, сега са безцеремонно зачерктнати. Българинът тъкмо започна да вярва, че има смисъл да упражнява правото си на глас и политическата клика с един замах „опраска” не само възможностите за гласуване, но и вярата, че нещо може да се промени.
„Тази седмица минаха през нас като с булдозер. Промениха правилата на играта. Направиха го подло. В последния момент. В съюз с миналото, с ДС, със страха и омразата.
Нанесоха удар върху глобалната мрежа свободни българи, върху секционистите-доброволци, върху българските граждани по света, които искат България да бъде едно истински добро място за живот и развитие. Елиминирани сме. Обезправени. Омерзени”. Това написа в личния си профил във Фейсбук Димитър Иванов от Швейцария, един от хората, които работеха активно за откриването на избирателни секции.
Шокиращото е, че това ограничение се случва на фона на въведеното задължение за гласуване. Неминуемо е общото усещане, че гласуваните промени в Избирателния кодекс са поредното усилие на окопалите се във властта да прережат достъпа на българите в чужбина до каквото и да било участие в управлението на страната. И не само това – това е лицемерен опит да се разделят хората на тези в страната и тези извън нея.
Електронното гласуване като утешителен бонбон
За да тушира отприщилото се възмущение и недоволство, Цветан Цветанов побърза да съобщи пред журналисти, че може да се въведе експериментално електронно гласуване за българите в чужбина още за президентските избори през октомври. Идеята е, ако има техническа възможност и гаранции за сигурността на вота, електронното гласуване да бъде въведено изцяло за първите парламентарни избори, които трябва да бъдат през 2018 г.
Дали? Като се има предвид цялото отношение на ГЕРБ към идеята за електронно гласуване и всички трудности, които бяха поставени пред референдума за това, е трудно да се повярва, че някой в това правителство изобщо ще положи усилия електронното гласуване да се случи през октомври. Според експерти е технически невъзможно организирането му за 3-4 месеца. А след като депутатите само за час се отметнаха от идеи, които уж подкрепяха, едва ли вече някой ще повярва или ще вземе на сериозно думите им.
И за какво беше целият този политически цирк?
Не може да не се запитаме кого обслужват тези промени и защо са необходими тези безумни, антиконституционни и недемократични изменения в Избирателния кодекс. Че изборите в България са с мирис на кебапчета и петолевки, е известно отдавна. Дали наистина с тоталното ограничаване на гласуването в чужбина се цели единствено да се намали броят на гласовете от Турция? И дали това ще се случи?
ДПС винаги е била най-организираната партия по време на избори, нейните избиратели гласуват под строй, извозвани и превозвани с автобуси до различни градове и паланки. И ще продължи да бъде така. Единствената алтернатива на този организиран вот бе масовият вот на останалата част от населението. Затова и беше важно българите в чужбина да гласуват активно. Затова и се полагаха толкова усилия, за да се създадат условия те да могат да упражнят своето право на глас. Сега, когато то е вече и „граждански дълг”, те се оказват лишени от елементарни възможности да изпълнят вмененото им ново задължение.
Политическата класа се опитва да си осигури контролирани условия. Въпреки че в последните години от чужбина идваха най-много гласове за ГЕРБ, от партията явно се страхуват, че нещата се променят. А тя няма нужда от избиратели, които задават неудобни въпроси и чийто гласове не могат да бъдат купени.
Циркът в българския парламент за съжаление не е смешен за зрителите.
