Виенчани пият планинска вода от чешмата
Жителите на австрийската столица рядко купуват минерална вода, защото имат привилегията да пият вкусна планинска вода направо от чешмата. Това безценно богатство те дължат на Първи и Втори виенски изворни водопроводи, построени още през 1873, съответно 1910 г.
Първият виенски изворен водопровод е открит след тригодишно строителство на 24 октомври 1873 г и е с дължина 120 км. Официалното му пускане в експлоатация се свързва с откриването на фонтана на Шварценбергплац, който мнозина свързват с намиращият се зад него паметник на Съветската армия. Всъщност този фонтан е символ на преодоляването на недостига на вода и опасността от зарази по това време във Виена. Инициатор и изпълнител на проекта е строителният предприемач Антон Габриели. През 1903-1905 г. зелените площи около фонтана са оформени и засадени с цветя, а през 1905-1906 г. са поставени и светлините.
През 1888 г. вече над 90% от обитаемите къщи от тогавашния градски район са включени към водопровод за питейна вода. Въпреки това, поради присъединяването на предградията към община Виена, в края на 19-ти век се налага строежът на Втория виенски изворен водопровод. Съоръжението с дължина 180 километра е в експлоатация от 2 декември 1910 г. и довежда водата от Хохшваб до Виена за 36 часа. За да се гарантира снабдяването на виенското население с безупречна питейна вода, в областите където преминават Първи и Втори виенски изворни водопроводи, се създават защитени зони. Така през 1965 г. целият планински масив Ракс-Шнееберг-Шнееалпен е обявен за защитена вододайна зона. От декември 1988 г. към съществуващите извори се прибавя и изворът Пфанбауерн, който е включен към водопроводната мрежа на Първи виенски изворен водопровод.
Среднодневният разход на питейна вода на човек във Виена е 150 литра на ден като се взема предвид водата необходима за къпане, грижи за личната хигиена, тоалетна, готвене, миене на чинии, пране, чистене на жилището. Това не е проблем за виенските изворни водопроводи, които доставят почти 95% от годишното потребление от изворите на Ракс, на Шнееберг, на Шнееалпе, както и на планинския масив Хохшваб.
Далновидно виенската вода и горите, в които се намират изворите, са поставени под защита на градската конституция, така че на всяко виенско домакинство е гарантирана прясна чиста питейна вода. До града водата стига чрез свободно падане през галерии без употребата на нито една помпа и без обработване и поради гравитационната енергия се използва допълнително за производство на ток.
По материали на Eurocomm-PR