Концертът, организиран от Сдружение „Български ритми” на 16 април (събота), събра във Виена приятели и почитатели на българския фолклор от цял свят, за да бъдем заедно далеч от бащини ни двори.
фотограф: Александър Анастасов
Я кажи ми облаче ле
бяло от где идеш де си ми
летяло?
не видя ли бащини ми
двори
и не чу ли майка да говори?
Що ли прави мойто
чедо мило,
с чужди хора, чужди
хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук
си ме видяло.
И носи й от мен
много здраве.
Много мина, мъничко
остана, наближава в село
да се върна, да се върна майка
да прегърна.
Тези нежни слова Генчо Негенцов пише в началото на 20 век в Брюксел, където подготвя своя докторат по право. Обзет от носталгия по родината, той облича в думи дълбоките чувства на тъга по дома. Бързо забравя адвокатската работа и когато през 1928 г. построява своята къща на улица „Цар Иван Асен II “ в София, Генчо Негенцов вече е известен като Ран Босилек. Детският писател често се закачал със столичани и шеговито ги питал дали знаят кой е написал „Облаче ле, бяло“. Когато му отговоряли, че това е народна песен, усмивката не слизала от очите му дни наред.
Участваха: Танцов клуб „БУЛГАРА” Лондон, Фолклорна танцова формация „ПРИЯТЕЛИ” Лондон, Танцов ансамбъл „ЛАЗАРКА” Мюнхен, Група за български народни танци „ЛУДИ МЛАДИ” Цюрих, Танцова група „КИТКА”– Сдружение „Български ритми” Виена, Кукерска група – Сдружение „Български ритми” Виена.
