На последната сбирка на българския литературен кръжок във Виена бе предстаена и младата авторка Женя Живкова-Стайкова. Тя е от Варна, но от няколко години живее и твори във Виена. Авторка е на книжките „Празникът на мама“, „Горска надпревара“, „Пътник без билет“, „Кой ще бъде победител“, „Най-верните приятели“, „Крадец в гората“, а скоро ще излезе и новата ѝ книжка „Фокусник в гората“. Някои от стиховете й успешно са се превърнали в песнички, най-известаната от които е „Смело зайче“ с музика от Хайгашот Агасян.
Женя Живкова-Стайкова е носител на редица награди от национални конкурси.
За читателите на Меланж Булгарен тя предостави откъс от книжката
Пътник без билет:
В гората позната съвсем зад баира
намира се горската гара.
Един влак тук сутрин задъхано спира
във облак от рехава пара.
Той има два тежки товарни вагона,
а третият пътници вози.
Пристигне ли, вдига се шум на перона,
тълпи тичат към коловоза.
Къртицата днес за града ще замине,
че с внук се сдоби вчера вечер.
Вълчан посещава през месец роднини,
които живеят далече.
А Меца, известната магазинерка,
на гарата чака за стока.
– Малините, моля, свалете полека,
че инак отиде им сокът!
Тук влакчето весело идва редовно –
и зиме, и в слънчево лято.
И Ежко – на горската поща чиновник,
изпраща по влака писмата.
Престоят на малката гара е кратък,
нали чакат следващи гари.
Днес Зайко качи се последен на влака,
билет да си купи не свари.
Пристигна в последните две-три секунди.
В училище с влака пътува.
Но майка му днес дълго-дълго го буди,
а той на заспал се преструва.
След туй много време си търси чорапа.
Под нощната лампа откри го.
Фланелката с морковен сок си изцапа…
И времето, ето, не стигна!
В купето е весело, всички се смеят.
Пред влакчето пътят се вие.
Билет няма Зайко, да гъкне не смее
и търси къде да се скрие.
Но скоро Глиганът ще дойде в купето.
Той строг е кондуктор във влака.
И Зайко, без някой това усети,
се шмугна под свойта седалка.
Вратата отвори се, влезе Глиганът:
– Билетите, моля, ми дайте!
Тук всички послушно, без втора покана,
показват билети и карти.
И за да се убедите в разнородния талант на Женя Живкова-Стайкова, Ви предлагаме и едно нейно стихотворение за възрастни:
Миг
Кафето си пиехме в бара на плажа,
в главата ми бяха световни проблеми
и исках за всичко да ти разкажа
за политика, за епидемии…
Например бях чела статистики разни
за бедните в кризата колко са много
за вируси страшни и много заразни,
но с теб се крепим за сега, слава Богу!
И питам „Защо не ме слушаш, обаче?”
Ти залеза нежен пред нас ми показа,
ах колко е близко, та той ще ме сграбчи,
а аз досега как не го забелязах…
Не мога да пусна мига да си иде
и някак оставям се да ме погълне
и здраво затварям го в мен като мида,
която с най-ценните перли е пълна.
А после политам почти като фея,
от плажен чадър покривало намятам
и тъй си вървя, а в косата ми вее
спокоен, пречистваш, прощаващ ми вятър.
Отиде си залезът, вечер се спусна
с безкрай благодарност към тебе поглеждам,
за малко най-важния миг да изпусна
не вечност, любов, красота и надежда.
Всеки, който проявява интерес към книжките на Женя Живкова-Стайкова, може да се свърже директно с нея на имейл jivkova@hotmail.com
__________
Още по темата:
Българският литературен клуб във Виена представя: Иванка Краева
Българският литературен клуб във Виена представя своя най-млад член: Елица Панова, 16 години
Българският литературен клуб във Виена представя: Лили Марева
Новооснован литературен кръжок във Виена събира почитатели на литературата
Соня Тодорова: Писането на роден език е чудесен начин за преодоляване на носталгията
