Ролята на немскоговорящия родител за развитието на втория език на детето
Статията на Цветелина Ортега е публикувана в австрийския вестник Der Standard
Превод Калина Ценова
От както работя с родители и деца по темата за многоезичието, съм имала срещи с много различни семейства. Ето, например, Виктор и неговите родители Анна и Крис. Момчето израства с немски и словенски език. „Аз съм отговорен за това, Виктор да научи словенски”, каза бащата в един от нашите разговори.
В семейното ежедневие детето говори с майка си на словенски, а с бащата – на немски. Помежду си родителите говорят на немски. Самата Анна е израснала с два езика – немски и словенски. В момента Виктор посещава немскоговоряща детска градина. Възможностите да чува и говори словенски език са малко. „Затова е важно да се подкрепи този език”, смята Крис. Но какво имаше предвид с това? Той отговори: ”Детето ми знае, че съм „за” двата му езика. Не само приемам немския за важен, но също така подкрепям езиковото му и културно развитие на словенския език. Макар и да не говоря словенски активно, аз морално подкрепям усилията на жена ми Виктор да научи този език”
Морална подкрепа
Той ми даде пример. Когато семейството било в Словения, Виктор се подигравал, че словенският е странен език и мислел, че баща му ще включи в шегата. Но вместо да е на негова страна, Крис казал на сина си, че езикът е красив и се гордее с факта, че детето му владее малко от него и би се зарадвал, ако и той самият, както Виктор, разбира малко словенски. След това детето се чувствало по-добре и се гордеело, че знае нещо повече от баща си. Така Крис повлиял на езиковото развитие на сина си, макар че не ползва активно езика.
Историята на Виктор показва колко е важна моралната подкрепа на партньора, говорещ по-разпространен език, при двуезично обучение на детето.
Език и чувство
Има и родители, които не възприемат този подход. Веднъж една полякиня ми разказа, че у дома дъщеря й говори с двамата родители на английски, родния език на съпруга. Той твърдял, че със знанията й по немски и английски, тя би могла да се справи навсякъде и не е нужно да учи полски. Но бащата пренебрегва факта, че езикът не е само средство за комуникация. Чрез езика се предават чувства, които родителят най-добре може да изрази на майчиния си език, а това е важно за емоционалната му връзка с детето. Освен това езикът дава поглед върху две различни култури. В политическия и обществен дискурс езиците са винаги директно или индиректно приоритизирани. Многоезичните деца бързо разбират кой от езиците, на които говорят, е подценен и тогава се чувстват несигурни с него. За да има сигурност и стабилност, и двамата родители трябва да дават равнопоставен поглед към съответния език и културата, която той носи.
Оценяване
Един баща описва как той учи руски заедно с дъщеря си, защото това е езикът, на който жена му говори с нея. В началото не разбирал нищо, но постепенно нещата се подобрявали. Успявал да произнесе само галените имена, признал си той. Но в крайна сметка тук става дума за оценяването на чуждия език, а не за умението да се говори. Има ли по-голям знак на уважение към втория език в живота на детето, от това бащата или майката, за които той не е първи език, да искат да го учат? Едва ли. Виждам как очите на дъщеря ми светят, когато баща й говори малко български с нея. Той се радва, когато тя го поправя, а тя е доволна, че може да учи възрастен.
Цветелина Ортега е езиков специалист. Тя е родена в София, израстнала е във Виена и говори български, немски и испански. През 2014 г. основава център за консултации Linguamulti и организира семинари в областта на отглеждането на деца в многоезична среда. Преподавател е в Института по романистика във Виенския университет.
Следващият семинар на тема“Отглеждането на дете в многоезична среда започва от ражаднето му“ е на 31 март 2016. За записване и допълнителна информация ТУК
Уъркшопът „Отглеждам детето си на няколко езика – успявам ли?“ е на 23 април 2016 г. За повече информация ТУК
______________
Още по темата:
Предизвикателството да отглеждаш дете в многоезична среда
Отвъд езиковите ограничения – в търсене на Аз und tú