-- Реклама --
Елица Панова е на 16 години, но вече се е захванала с не леката работа да пише роман. Тя има смелостта да представи част от него на втората сбирка на българския литературен клуб във Виена и получи много окуражителни оценки. „Историята се разказва от името на един младеж, който попада в ново училище, бързо намира приятели и положението изглежда напълно розово. Обаче всичко ще се промени в момента, когато едно ново, непознато момиче не пристига по случайност в същия клас. Тъй като почти не разговаря с никого и се опитва да стои настрана от останалите, новата ученичка с всеки изминал ден възбужда интереса на групата момчета, включително и на самия главен герой. Дори може да се каже, че се влюбват в нея. Тя от друга страна също си пада по някого. Но постепенно на обожателите ще им се наложи да разкрият някои необичайни дори леко стряскащи факти за нея, които коренно я разграничават от другите момичета. Защо не споделя с никого? Защо крие? Може би причината е свързана със способностите, недостойни за обикновеното човешко око, които тя притежава?“ Така накратко Елица представи идеята за своя роман. Представяме на читателите първата глава от него.
Първи учебен ден
Миличък, време е да ставаш. Днес е важен ден. – дочувам гласа на мама да шепти. А аз все още витая някъде в света на сънищата. Единственото, което долавям е „важен ден“. Замислих се: какъв ли ден може да е днес? Мисли, мисли, мисли! – говоря сам на себе си. Усещам как умът ми се напряга. Аууу, но разбира се! Днес е първият учебен ден в новото училище. Честно да си призная никак не ми се ставаше от леглото. Толкова е топло и приятно да си останеш под завивките. Просто блажено! Но за съжаление няма начин. Не и при подобен специален ден. Затова бързо станах, оправих своето легло и се изстрелях в банята. Взех душ, измих си зъбите и лицето. Върнах се в стаята си и се отдадох на размисли какво да бъде моето облекло. Избрах да бъде съвсем приемливо, съобразено с повода – спортни дънки и елегантна риза. Докато се преобличах дочувах как родителите ми трескаво се подготвят в другата стая. Вълнението бе налице. След като всеки беше готов, грабнахме по една връхна дреха, заключихме външната врата и слязохме в гаража да извадим колата. Качихме се и потеглихме. По пътя проведохме оживен разговор и обсъдихме всички въпросителни, които биха могли да възникнат когато ти предстои нещо ново и непознато. Дори не усетих колко бързо пристигнахме. На пръв поглед не забелязах нищо необичайно. Една старинна сграда от бял мрамор върху която с огромни букви бе изписано „Райнергимназия“ ( Rainergymnasium). На входа над вратите пък се развяваше голям плакат с посланието „Добре дошли в Райнергимназия – Ден на отворените врати“. Като влязохме вътре и изкачихме няколко стъпала се приближихме да разгледаме плана на самото училище, окачен до училищния асансьор. Той изглеждаше по следния начин:
Партер – Дневно обслужване
Стая по майсторство
Медицински кабинет
Спортен салон 1
Бюфет
Стаи от 000 до 010
1. Етаж – Стая на директорите
Стая на секретарката
Администрация
Учителски стаи 1 и 2
Библиотека
Музикална стая
Работна стая
Стая по събитията
2. Етаж – Стая по физика
Компютърни стаи 1 и 2
Стаи 200 до 210
3. Етаж – Спортен салон
Стая по биология
Стаи от 300 до 314
4. Етаж – Стая по химия
Стая по рисуване
Стаи от 400 до 410
Леле, колко много стаи! Най-добре да си снимам набързо тяхното разпределение. Следвайки дългата стълба, виеща се от партера до четвъртия етаж се изкачихме до първия където се намираха учителските кабинети. Докато родителите ми влязоха да разпитат относно управителя на училището, аз предпочетох да ги изчакам отвън. През това време реших да разгледам многобройните постижения с които училището навярно се гордееше като например творбите по изобразително изкуство, стъкления шкаф с многото победи изразени чрез златни купи, медали и цветни грамоти, също както и прекрасните плакати от презентации на различни теми. По едно време една от вратите се отвори и родителите ми излязоха придружени от директорката. След като се поздравихме и изказа няколко думи за „добре дошъл“, тя предложи да ни разведе из цялата сграда. Пътешествието на всеки един ученик започва по следния начин: първо се влиза през главния вход откъм улицата. Изкачваме няколко стъпала и се озоваваме пред асансьора. Отляво и отдясно по един ръкав с редици класни стаи. Срещу тях един дълъг парапет с прозорци. В края на коридора след последната врата се вижда първия спортен салон. Ако подминем асансьора откъм лявата страна и слезем надолу излизаме право на двора. Голям, широк и просторен. Ако обаче минем вдясно покрай него започваме да изкачваме стълбата. Спираме и се оглеждаме. Отново редици стаи и кабинети. И така продължава чак до четвъртия етаж. В края на втория ако завием след последния прозорец вдясно се оказваме в празничната зала. Тук се случват най-различни събития – от театрални постановки до благотворителни акции. Същото се повтаря на третия етаж. Само че този път отиваме във втория спортен салон по физическо възпитание и спорт. А в дъното на всеки коридор след последната врата са скрити тоалетните. Докато се разхождахме ми направи впечатление, че до всяка врата на класна стая има табелка с надпис по какъв предмет се използва. Признавам си нямах търпение да видя как изглежда подобна отвътре.
Елица Панова е родена е в София, но поради служебни ангажименти на родителите й от малка пребивава в различни държави по света. Част от детството й преминава в Австрия и Германия. Открива писането като хоби на 12 годишна възраст, а на 15 поставя началото на роман, който е в процес на подготовка. След престой в София през последните две години, отново е във Виена от септември 2015г., където продължава образованието си в 6-ти гимназиален клас. Увлича се от изучаването на чужди езици, обича да чете, занимава се активно с вокално пее, мюзикъл и театър, пише проза и поезия. Участва в литературния кръжок към БПО „Св.Св.Кирил и Методий“ във Виена от самото му учредяване и е най-младият автор, който до този момент е презентирал част от своето литературно произведение пред публика.Младата авторка ще се радва да споделите с нея своите мнения, впечатления и предложения. Ето и нейния имейл: elizapanova1@gmail.com
