Трябва да се дадат нови идеи на човечеството за позитивен прелом в целия свят
Интервю Бойчо Дамянов
Назаем от в.Новинар
Ваше Високопреподобие, манастирът Клостернойбург е едно от големите духовни средища на Австрия, каква е неговата история?
Основан е преди повече от 900 години, през 1114 г., от Леополд III, който е бил дълбоко вярващ християнин и е виждал далеч напред в бъдещето. Изградил е манастирската сграда, импозантната църква, оставил е земи и сгради за стопанска дейност. Духовната грижа възлага на монаси от Августинския орден в Пасау. По-късно, по времето на Хабсбургите, сградата е била разширена и осъвременена.
В нашия устав е заложено важно изискване – да се грижим за повишаване на образованието на нашите братя в областта на философията и теологията.
Каква е била ролята на манастира през тези 900 години?
Той е играл, играе и днес немаловажна религиозна, социална, културна и политическа роля. В по-стари времена правилото е било „единство на трон и олтар“. По-късно, след установяване на републиканското управление в страната, ние продължаваме да живеем с грижите за нейното политическо развитие. От 1945 г. насам ежегодно правителството и парламентът на провинция Долна Австрия се събират при нас на неформални срещи за обмяна на мисли, на мнения, на нови идеи. Също и при държавни посещения манастирът е място за непротоколни срещи и разговори.
Откъде се появи вашият интерес към България? Стана известно, че през април ще откриете врати за изложба на тема „Средновековно българско изкуство“.
Виждате, намираме се на брега на Дунав. От незапомнени времена живеем на една и съща река. Всеки ден пред погледите ни минават шлепове и кораби с флаговете на различните крайдунавски страни, в т.ч. и на България. Възхитен съм от природата, от историята, от музиката на страната ви. През 2014 година по случай 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Австрия, ни гостува с концерт българският академичен хор „Проф. Васил Арнаудов“ в църквата на манастира, в която по-рано, всяка година по традиция на 11 ноември, деня на покровителя на Австрия св. Леополд, императорското семейство задължително е присъствало на тържествената литургия.
Българската изложба ще бъде разположена в специално помещение на манастирския музей, който е един от най-старите в страната. С Националния археологически музей в София вече сме договорили експонатите и всички подробности около транспорта и охраната.
На 12 февруари в столицата на Куба, Хавана, за първи път след 1000 години се срещнаха католическият папа Франциск и православният всеруски патриарх Кирил. Те подписаха съвместна декларация, в която се казва, че човешката цивилизация е навлязла във време на епохален прелом. В какво се състои според вас този прелом?
Времето го определяме ние, хората. То е това, което мислим, то е начинът, по който живеем, по който оползотворяваме нашите сили. Ние го формираме. Нашето общество постигна много удобства, но нанесохме и много вреди. Действително назряват сериозни промени – необходима е само една искра, която да запали всички духовни сили, с които разполагаме, за ново тълкуване на света. Трябва да се мобилизират всички положителни сили за осъществяване на започналите изменения, да се дадат нови идеи на човечеството за нов позитивен прелом в целия свят.
В декларацията се казва, че нараства неравномерното разпределение на земните блага, което повишава градуса на несправедливостта.
Това е част от предстоящата промяна. Всички революции и въстания са в резултат на несправедливости. Старата поговорка гласи: „Настъпеният червей се сгърчва“, същото е и с нас, хората. Тези, които са ощетени и виждат онези, които живеят богато, не могат да не си задават въпроса как се разпределя народното богатство. Самият израз показва, че то принадлежи на всички ни. Няма революция, която да е предизвикана от лошото време.
В документа голямо внимание е отделено на кризата в семейството, на брака между мъжа и жената и се изразява съжаление, че и други форми на съжителство са равнопоставени с него.
Естествено е любовта да е свързана с даването на нов живот. Това е благословия. Двуполовото семейство, което трябва да е в основата на обществото, все повече бива натоварвано и му се обръща все по-малко внимание. Защо има семейства, които отдават децата си за осиновяване в ръцете на чужди хора? Известно е, че околните обстоятелства влияят върху формирането на човека. Кой формира днес развитието и мисленето на нашите деца? Трябва ли да се съгласяваме с всичко, което ни се натрапва?
Според статистиката с повишаването на жизненото равнище пада раждаемостта.
Всички искат да имат телевизори и не им остава време за тях самите, за общуване в семейството. За да се поддържа високият стандарт, жените, без да ги питат искат ли, или не, ги вкарват в трудовия процес и те отпадат като майки.
Естествено ли е да има конфликт между поколенията или е по-нормално да има солидарност?
Винаги ще има по-старо и по-младо поколение. Това е естествено. Всяко ново откритие, всяко движение напред, е вече само по себе си сблъсък. Но аз го виждам като диалектичен процес в нашия живот, не като антагонизъм – като процес на теза, антитеза и синтез. Има го и в марксическата философия.
Означава ли това, че и войните могат да бъдат избегнати?
Противоречието не трябва да води до война, а да бъде подтик за нещо ново. Защо трябва първо нещо да бъде разбито и разрушено, както, да речем, днес в Сирия, за да го възстановяваме наново? Постоянно си въобразяваме, че сме нещо различно от животинския свят, а не можем да се отърсим от насилието. И отново стигаме до семейството – всяко съжителство е изпълнено с триене и противоречия. Изкуството е да можем да живеем с тях, да ги превръщаме в двигател за новото. Като вярващи хора не можем да живеем с илюзията, че всичко ще остане завинаги така, както е било. Но не бива да се примиряваме с жестокостите в точките на военните конфликти, където цари правилото „да не оставим камък върху камък“. В нашия манастир конфликт между поколенията няма – ние никога не отпращаме в старчески дом нашите по-възрастни братя, остават до края на живота си сред нас и ние се грижим за тях.
Последен въпрос, наскоро почина големият писател Умберто Еко, който въпреки своя агностицизъм и атеизъм в произведенията си се занимаваше много обстойно с католическата църква и с религията. Какво означава неговото име за вас?
Мисля, че в своя жизнен път той все пак успя да разбере, да опознае нещо въпреки тезата на агностиците, че светът е непознаваем. Религиозното до края не го остави на мира. В творчеството, което той ни завеща, има един голям въпрос – „Да бих знаел на какво се крепи светът?“ (Гьоте, Фауст). Нашият патрон св. Августин също до края на дните си е търсил отговора на този въпрос.
_____________
Още по темата:
Главният игумен на манстира Клостернойбург прелат Баковски: Любовта е началото на всичко
Отличие „Златен век“ за прелат Баковски, главен игумен на манастира Клостернойбург
