„Ще ми се младите българи във Виена да опознават българската култура в онзи обхват, който би им дал достойното, а не фалшиво самочувствие на хора от 21 век“
Интервю Елица Ценова
Г-жо Конева, кои са акцентите в програмата на БКИ „Дом Витгенщайн” през 2016 година?
Както всяка поредна година, така и през настоящата, ние посвещаваме програмата си на един водещ мотив и в тази връзка се стараем да следваме българския и световния културни календари. Целта е да подчертаем отново и да покажем чрез планираните ни представяния, че културата сближава. Така през 2014 г. програмата бе посветена на 25-годишнината от падането на Берлинската стена и бе под наслов „Култура без стени”. 2015 посветихме на световните миротворци (по повод размислите около 100-годишнината от включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г.). През настоящата година отправяме призив за съхранение на световната култура. Под това разбирам съответно и най-значимите вековни постижения и съответно българският принос в цивилизационното израстване. Не бих могла да да изброя всички запланувани изяви, но акцентите ще са 1100 години от успението на Св. Климент Охридски, 90 години от Първия паневропейски конгрес във Виена през 1926 г. и българският принос в европейската идея, 100 годишнината от гибелта на Димчо Дебелянов, 150 годишнината от рождението на Пенчо Славейков. Ще отбележим естествено и 140-годишнината от саможертвата на Христо Ботев, където ще се търсят анализи и връзки с подвига на „Българските априлци” от 1876 г. във волята им за свобода и достойно културно развитие със собствен облик в рамките на европейското семейство.
След две години на поста директор на БКИ „Дом Витгенщайн” по-лесно ли подготвяте програмата?
И да, и не. Когато дойдох, заварих много несъответстваща на времето „листовка”. Наложи се да изработим нова концепция, в която всяко представяно събитие да бъде вплетено в контекста на българската културна история и едновременно с това да разказва на австрийската публика за причините, на нашия избор. Нали все пак сме Институт, чиято основна задача е да популяризира българската култура в Австрия.
Все още не успяваме да издаваме програмата поне месец по-рано. Надявам се в най-скоро време това да стане. Иначе съм напълно убедена, че и чрез прекрасната дизайнерска помощ на Георги Зюмбюлев, и чрез оформлението на новата ни страница, успяваме да имаме желаната, поне по моите виждания, представителност. Много хора ме изненадват позитивно с осведомеността си за нашата дейност. Очевидно чрез новия формат (брошури, интернет страница и Фейсбук) за нас научават повече хораПроф.Румяна . Но и работата е повече. Институтът може да се похвали с нова техника фотоапарт, видеокамера. Стремим се всичко да отразяваме, а денонощието е, уви, само 24 часа.
Промени ли се с нещо първоначалната Ви представа за работа във Виена?
Разбира се. Като дългогодишен изследовател на културната политика на България от края на ХIX и първата половина на XX век, имам безспорно оформен поглед за много процеси. Същото важи и за австрийско-българското културно общуване. Оказа се, че научният поглед и практиката са невинаги идентични. А и слава Богу. Академичният подход обаче ми помага в много отношения. Сигурно има хора, на които им е далечен, а дори и недостъпен този език, но за мен е важно, че хората, с които работя, го разбират и посоката, убедена съм, засега е правилна.
Не предполагах също, че ще срещна толкова много нови и добранамерени приятели. Запознах се и с изключително духовни личности и творци. За съжаление, програмата ни е претоварена и се налага да отклоняваме някои предложения за по-късен етап. Причината понякога е породена от общата концепция, която се стремим да следваме. Иначе съм обявила и продължавам да настоявам, че сме отворени към всички.
Какво трябва да знаят българите за БКИ ”Дом Витгенщайн”
Българите трябва да знаят, както вече изтъкнах, че основната задача на всички български културни центрове по света е да популяризират българската култура сред страната-домакин (в нашия случай Австрия) по възможно най-професионален начин. Тук става въпрос в повечето случаи за висока култура. Дейността ни трябва и да е съизмерима с тази на останалите културни центрове във Виена. Конкуренцията е сериозна и да поддържаме нужното ниво коства усилна работа. Сътрудничим си с Българското училище, с културно-просветната организация „Св. Кирил и Методий”, но и те са далеч от представата за работата с българската общност на читалищно равнище. Иначе винаги съм изтъквала, че този наш Дом е мястото, където и българската диаспора би трябвало да идентифицира с родината. Но е важно също, как ще се поддържа тази връзка, какво от ценностното ще бъде предпочетено. Вкусовете на всички хора са различни. Ще ми се младите българи във Виена да опознават българската култура в онзи обхват, който би им дал достойното, а не фалшиво самочувствие на хора от 21 век и носители на древностна мъдрост, отразена в родната им култура.
Успявате ли да информирате българската общност в Австрия за предстоящите събития?
Днес информационният поток ни залива отвсякъде. Затова хората се научиха да се интересуват и да получават необходимата информация чрез съвременните средства за комуникация. Имаме уеб страница, на която публикуваме програмата, имаме Фейсбук страница, която ежедневно се обновява с актуална информация. Вече разполагаме и с шест нови информационни табла пред Дома, в Комплекса на посолството, в Консулството. Предстои монтирането и на още едно пред училището.
Както знаете, от 2014 г. разпространяваме програмата в дизайнерски формат, за която получаваме множество положителни отзиви. Разпращаме я на над 1200 адреса. Знам, че някои адреси са се изгубили и затова моля тези, които не получават вече програмите ни, да се обадят, за да ги възстановим в списъка на нашите приятели. С радост ще добавим и нови имена. Който желае, може да получава нашите съобщения чрез електронната си поща – достатъчно е да се свърже с нас и да остави мейла си.
Прави впечатление, че все повече събития са ориентирани и към австрийската публика. Какво споделят чуждестранните гости за българската култура?
Стараем се, както вече казах, да сме отворени повече към австрийците и останалите чуждестранни общности, живеещи в Австрия. Ще ми се да не звучи самохвално, нито пък голословно сега в краткото интервю, но те много силно се впечатляват и от художниците ни, и от писателите ни, и от концертите, които организираме. Разрешете ми да не посочвам конкретни случаи за да избегна ситуация, в която пропускам някои имена. Ще спомена само за изложените оригинали на наши стари майстори. Над 100 оригинала бяха показани от октомври насам. Това са творби от Борис Денев, Георги Евстатиев, Димитър Гюдженов, Яким Банчев, Константин Щъркелов, Никола Танев, Никола Кожухаров, Сирак Скитник, Александър Мутафов, Станой Стаматов, Петър Морозов, Владимир Димитров-Майстора, Михаил Лютов (в изложбата на Военноисторическия музей, София, посветена на 100 годишнината от влизането на България в Първата световна война). Използвам случай да благодаря специално на директора доц. д-р Соня Пенкова. Защото за тези военни художници бях писала в дисертацията ми през 1985 г. и не съм и предполагала тогава, че ще изживея тази радост да ги представим във Виена. Друга една изложба с оригинали беше и на Дечко Узунов, подготвена от галерия-музей „Дечко Узунов” с директор Боряна Павлова. Само запознанството с тези шедьоври е повече от реклама за нас българите. Нашият институт има и това предимство, че дори и и много хора да не успеят да дойдат на самия вернисаж, то впоследствие и поради наситената програма и поради установените приятелства, виждат тези картини.
Българският културен институт ежедневно се посещава и от множество туристи и заради изключителната архитектурна ценност, плод на творческия гений на Лудвиг Витгенщайн. Така още 5000 души годишно си срещат и с българската култура. Само в деня на отворените врати през септември миналата година над 1200 души посетиха нашия институт.
Възстановихме и традицията да предоставим на посетителите възможността да вписват в книга за гости техните впечатления. Убедена съм, че след време ще представлява особен интерес за историците на културата.
Преди две години казахте, че искате да привлечете повече млади хора в културния институт. Какви усилия полагате в тази насока?
Не трябваше да полагаме много усилия. Младите са силно мотивирани за изяви. Техните художествени и научни ръководители – също. Няколко пъти в годината се организират майсторски класове за млади оперни изпълнители, за музикални таланти. Продължават и връзките с музикални училища в страната, с художествени училища, със студентите от Художествената академия. Организирахме и две конференции на студенти и докторанти от над 20 европейски университета, изучаващи български език, литература и култура. Повече от 60 участника изнесоха свои доклади по различни въпроси от българската история и култура. Излезе и сборникът със статии от първата конференция. „Образът на България и българите в европейски контекст. Литературни, лингвистични, културни, медийни, социополитически проекции” на издателство АзБуки. Всички тези млади хора отъждествяват БКИ „Дом Витгенщайн” с българския дом във Виена като част от България и нейното културно присъствие в Австрия. Тези младежи и тяхната любов към България ми стоплят сърцето. Но да съхраним тази любов е и огромна отговорност.
Предстои да отбележим националния празник 3-и март. Като историк и културолог с какви думи бихте се обърнали към сънародниците си в Австрия по този повод?
Много обръщения са били използвани през изминалите 138 години. Повечето от тях са се превърнали дори в шаблони, макар да са истинни. Щеше ми се да добавя, че свободата и културата са в дълбока взаимообвързаност. Свободата е и доверие. Хубаво е да имаме повече доверие един към друг. В името на всички наши предци, за които само произнасянето на името „българин” и „България” са означавали сакралност от общочовешки мащаб. Бих им казала също да вярват в себе си и да „творят добро”. Добронамереността е големият двигател. Той никога не би ръждясал, защото се зарежда с благотворно миро.
А постигнем ли това съвършенство не само в убежденията, но и с примера си, няма как и другите да не ни възприемат с ответната добронамереност. В нашата нова Европа, в нашия древен свят.
____________
Още по темата:
