В края на декември 2015 г. стана ясно, че Министерството на външните работи вече приключва работата си по изпълнение на проект за внедряване на електронни услуги „Е-консулски услуги”. Както Меланж Булгарен информира Министерството се готви да пусне на интернет страницата си електронна платформа, чрез която живеещите зад граница българи ще могат да подават заявление до МВР за преиздаване на паспорт или лична карта.
Няколко дни по-късно Обществените съвети на българите в чужбина заявиха, че „внимателен преглед на официалната информация открива недостатъци в концепцията на замислените услуги, които ги обезсмислят, а в определено отношение ги правят дори контрапродуктивни за 1.5 милиона българските граждани по света“. Те излязоха с открито писмо до премиера Бойко Борисов с искане приемането на предвиденото постановление на MС за промени в Тарифа 3 да бъде отложено и спешно да се сформира работна група с участие на представители на организации на български граждани извън страната, която да изготви работещо предложение за е-консулски услуги (включващи и процедурата по е-регистрация на родените в чужбина деца на български граждани).
Ето и текста на цялото писмо, така, както е публикувано на страницата на Временните обществени съвети:
До
Г-н Бойко Борисов
Министър-Председател на Република България
Копие:
Г-жа Маргарита Попова
Вицепрезидент на Република България
Г-жа Меглена Кунева
Заместник министър-председател на Република България
Г-н Даниел Митов
Министър, Министерство на външните работи на Република България
Г-н Румен Йончев
Председател, Комисия по политиките за българите в чужбина в Народното събрание
Г-н Борис Вангелов
Председател, Държавна агенция за българите в чужбина
24 декември 2015 г.
Относно: Електронни консулски услуги за българските граждани извън страната
Уважаеми господин Борисов,
На специална пресконференция на 17 декември 2015 г. Министерство на външните работи оповести резултати по проект „Е-консулски услуги“. Съгласно представената информация, в рамките на проекта са развити технически шест електронни административни услуги, свързани основно с издаване на българските лични документи от служителите на българските посолства и консулства.
На пръв поглед тези услуги са замислени да бъдат от полза на първо място на българските граждани, пътуващи зад граница, пребиваващи или живеещи в чужбина. Внимателен преглед на официалната информация открива следните недостатъци в концепцията на замислените услуги, които ги обезсмислят, а в определено отношение ги правят дори контрапродуктивни за 1.5 милиона българските граждани по света:
1. От е-консулските услуги няма да мога да се ползват основни целеви групи българи в чужбина:
Българските граждани с изтекли документи за самоличност, защото в е-консулските услуги се предвижда подновяване само на валидни документи. Засегнати са десетки хиляди български граждани в чужбина.
Децата, навършили 14 години, защото в е-консулските услуги не се предвижда първоначално издаване на лични документи. Засегнати са десетки хиляди младежи, и особено тези, които навършват пълнолетие в чужбина и искат да упражнят за пръв път конституционното си право на глас на български избори и референдуми.
2. От е-консулските услуги ще се ползват само една малка група граждани, които
Притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).
Предварително са им снети биометрични данни.
Подадат заявление за подновяване на личния документ до 5 години след издаването му (59 месеца). Личната карта обаче е валидна 10 години и едва ли някой ще мисли за смяна на личната си карта на четвъртата година от нейната валидност.
Факт е, че много малко български граждани притежават КЕП (вероятно не повече от един промил от 1.5 милиона постоянно пребиваващи извън страната български граждани). МВнР сочи, че издаването на такъв електронен подпис може да стане чрез нарочно пълномощно от близките в България. Изготвянето на такова пълномощно предполага или физическо посещение на консулското представителство, или на нотариус в България. По този начин масовото притежание на КЕП, респективно опцията за е-консулски услуги с КЕП изглеждат нереалистични.
Дори лицето да подаде дистанционно заявлението за нов личен документ, остава задължението за неговото получаване лично в консулското представителство. Не се предвижда изпращане на готовите документи по куриер на посочен от лицето адрес в чужбина.
Впрочем, сериозен проблем при издаването на лични документи извън страната са сроковете по доставка на готовите документи, често над два-три месеца. И това въпреки двойно завишената цена на документа в сравнение със стойността при издаване в страната. Вместо със събираните допълнителни приходи да предвиди подобряване на функционирането на дипломатическата поща, министерството абдикира от основно свое задължение, за което получава заплащане, и предвижда да се ползват частни куриерски услуги за сметка на гражданина.
В заключение:
Държавната администрация предлага услуги, които де факто няма да бъдат ползвани поради една или няколко от следните причини
не отговарят на нуждите на огромната част български граждани по света
ще бъдат недостъпни за тях по технически причини
ще бъдат неудобни за тях и половинчати.
Разходите от над 700 000 лева по проекта по Оперативната програма ще се окажат неоправдани.
Държавната администрация ще постигне улесняване само и единствено на дейността на служителите в дипломатическите и консулски представителства (ДКП), но няма да спести време, пари и усилия на българските граждани по света
Този административен подход е поредната илюстрация на неотчитане на интересите на българските граждани по света от страна на Министерство на вътрешните работи и неговите служители в ДКП. Досега съществуващите и удобни за българските граждани възможности за издаване и подмяна на българските документи за самоличност чрез закупените мобилни машини за снемане на биометрични данни и изнесени консулски дни се правят
много рядко и само в отделни географски райони (например в страни като Франция не са провеждани изнесени консулски дни от 2009 година насам)
в неподходящо време (например, след национални избори и референдуми)
Уважаеми господин Борисов,
Предлаганите е-консулски услуги няма да доведат в обозримо бъдеще до решаване на основни проблеми на българските граждани по света. Десетки хиляди от тях са възпрепятствани да упражнят конституционното си право на глас, поради изтекли български документи за самоличност, а стотици хиляди български деца по света раснат без български документ за самоличност.
За да бъдат ефективни, концепциите за електронни или обикновени консулски услуги, се нуждаят от активно включване от страна на Държавната администрация на представители и на представителни органи на българските общности по света, които да изразят интересите, да укажат истинските нужди в качеството си на бъдещи клиенти на тези услуги, както и да предложат работещи технически, законодателни и нормативни решения.
В тази връзка, настояваме
Предвиденото постановление на MС за промени в Тарифа 3 да бъде отложено.
Спешно да се сформира работна група с участие на представители на организации на български граждани извън страната, която да изготви работещо предложение за е-консулски услуги (включващи и процедурата по е-регистрация на родените в чужбина деца на български граждани).
Да се приложи отдавна съществуващата възможност за подновяване на лични документи чрез увеличаване на мобилните станции и вписване в законодателството на изискване за провеждане на редовни изнесени консулски дни по предварителен план-график.
Упълномощаване на почетните консули да извършват пълен набор от консулски услуги, което е предвидено по Виенската конвенция и е практика в редица държави.
За контакти :
www.globalbulgaria.org
bg.asso@free.fr
Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) е гражданска инициатива възникнала през 2009 г. като реакция на опитите за ограничаване на активното избирателно право на българските граждани извън страната.
ВОС работи за:
– защита на политическите права на българите извън страната, на първо място избирателното право.
– създаване на изборни представителни органи на живеещите извън страната – обществени съвети по държави и Национален съвет, които да защитават специфичните интереси на диаспората и носят нейния глас.
– създаване на пълноценен избирателен район “чужбина”, от който да се избират народни представители както в районите в страната. Те представляват външните българи в националния дебат.
– отпадане на забраната български граждани, които имат и друго гражданство да се кандидатират за народни представители и президент.
Ценностите на ВОС са:
– независимост и необвързване с политически организации
– доброволност и безвъзмездна работа в обществена полза
– отговорност
Инициативата се развива през годините като натрупва значителен експертен капацитет в областта на теорията и практика на политическото и институционално представителство на живеещите извън страната, вот зад граница – юридически и организационно-технически аспекти, избирателни системи, изборни методики, изборна математика, електронен (интернет) вот, организация и работа на изборната администрация, съдебен контрол в изборния процес, гражданско участие в изборния процес, НПО и наблюдатели.
Представители на ВОС са автори на редица публикации в специализирани издания, експертни доклади и становища, медийни изяви. ВОС участват в работата на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори към Министерския съвет.
Изборните правила за гласуването в чужбина, залегнали в действащия Изборен кодекс, възпроизвеждат в голяма степен текстове предложени от експертите на ВОС.
Националната стратегия за българските граждани извън страната, приета през 2014, възприема предложенията на ВОС относно институционалното представителство на живеещите извън страната.
Временни обществени съветници работят в Австралия, Бразилия, САЩ, Канада, Франция, Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Швейцария.
