Деца, облечени в царствени дрехи с корони или чалми на главата, носещи звезди, обикалят по къщите и пеят песни, рецитират стихотворения или молитви. За изпълнението си те събират дребни суми пари с благотворителна цел. Така по традиция в Австрия се отбелязва Денят на тримата свети царе.
Богоявление
На 6-ти януари католическата църква чества появата на Господ-бог или още Богоявление (на гръцки “епифания”- явяване). Корените на празника могат да се търсят още в египетския град Александрия, където на този ден преди хиляди години се е чествало рождението на бога на живота Еон.
На 6-ти януари според Библията, тримата източни мъдреци, които първи научават за светото рождение, отиват във Витлеем, за да се поклонят пред новородения бъдещ цар на юдеите.
Кои са тримата източни царе?
В Евангелието на Матея те са наричани мъдреци или звездобройци, които следвайки най-ярката звезда на небето, дошли от Изтока, за да се поклонят на Исус. Те донесли миро, злато и тамян, от което през 5 в. папа Лъв І заключил, че са били трима мъже – едно недоказано до днес твърдение. Предположението, че са били царе, само възоснова на донесените подаръци, също е доста спекулативно. Неяснотата около обществения статус на първите посетители на бебето Исус се подсилва и от значението на старогръцката дума „магос”. В Библията тя се превежда като „мъдреци” или „влъхви”, макар че с тази дума обикновено са били наричани жреци, посветени в тайните на зароастризма, билколечението и шаманизъма. Имената на тримата – Каспар, Мелхиор и Балтазар – са добавени през 8 в. от теолога Беда Венерабилис.
Според някои тълкуватели на Библията, освен че били отлични астролози (видели са и са разчели посланието на Виетлеемската звезда), влъхвите са имали и пророчески способности. Всъщност в тази посока навежда и библейският разказ. Според Евангелието източните мъдреци били привикани от цар Ирод, който бил силно притеснен от слуховете, че те идват от толкова далеч само, за да се поклонят на бъдещ владетел, при това не от неговата династия, а от простолюдието. Ирод заръчал на влъхвите след като го открият, да се върнат и да разкрият къде точно се намира Младенецът, за да можел и той да му отдаде почитта си. Една нощ тримата сънували пророчески сън, който ясно им казал, че Ирод всъщност възнамерявал да избие всички младенци. Така, след като принесли своите дарове на Исус – злато, миро и тамян, гадателите си тръгнали, “забравяйки” да се отчетат на юдейския владетел. Според друга любопитна версия, тримата без да искат, насочили властимащите към Божия син. Първоначално те разчели по звездите, че се ражда нов цар в тези земи. Именно за това отишли първо в Йерусалим.
В православието влъхвите не се смятат за царе, те са анонимни и броят им не е известен.
Честване
Честването на тримата звездобройци влиза в празничния календар през 1164 г., когато предполагаемите тленни останки на Тримата влъхви са донесени от Италия в Кьолн. Тези свещени реликви стават повод за издигането на Кьолнската катедрала, където се намират и до днес, положени в златен саркофаг.
Типични за празника са звездните певци – младежи от съответната църковна община, които организарани в групи, обикалят от врата на врата в дните преди 6-и януари. Със стихове и песни те пресъздават легендата за Тримата царе, а като награда получават дребна сума пари. От 1954 г. събраните от децата средства се използват за финансиране на различни проекти, помагащи на нуждаещи се в Африка, Азия и Латинска Америка. Между 85 000 и 90 000 звездни певци от цяла Австрия се включват в проекта всяка година. От 1954 г. са събрани 367 млн. евро, с които са реализирани 10 000 проекта, помогнали пряко на над 1 00о 000 човека. Парите от тази година ще помогнат за реализацията на 500 благотворителни инициативи в 20 държави.
Вярва се, че ако домът бъде посетен от такава група деца, годината ще бъде хубава за семейството, а формулата С+М+В (Каспар, Мелхиор и Балтазар), написани с тебешир на вратата, се възприемат като благословия, тъй като на латински тя се тълкува като Christus mansionem benedicat – Христос да благослови този дом.
Денят на Светите трима царе символизира и края на коледните празници, което означава, че след този ден предстои усърдна работа. В Австрия и други католически страни 6-и януари е официален почивен ден.
