В днешния свят българистиката е все по-труден избор
Текст Бойчо Дамянов
Назаем от Новинар
Виена отново стана домакин на вече втора поред международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти, изучаващи български език, литература и култура в различни европейски университети в рамките на българските лекторати, подкрепяни от министерството на образованието и науката. Темата е „България в 21-ви век – между традицията и иновациите“.
Идеята за тези срещи на българистите се роди миналата година, когато се проведе първата по рода си конференция по инициатива на ръководителя на славянския семинар на университета във Фрайбург проф. д-р Елизабет Шоре и Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена. Инициативата бе подкрепена от Министерството на културата, Министерството на образованието и науката и съответните български лекторати в различните европейски университети.
Тази година участниците са близо 70 души студенти и докторанти, които представят свои доклади. Разпределени са в 3 секции – „Българска история“, „Българска литература“ и „Български език“. Работните езици на конференцията са български, английски и немски. Участват студенти, докторанти и преподаватели от Атина, Берлин, Братислава, Букурещ, Виена, Дъблин, Загреб, Киев, Комотини, Любляна, Прага, Фрайбург, Лондон, Санкт Петербург и т.н., общо от 24 европейски университета.
Проф. Шоре поставя началото на лектората по български език, литература и култура във Фрайбург през 2006 г., в един твърде труден период за българистиката в Европа, когато в много университети лекторатите се редуцираха или просто се закриваха.
Първа лекторка във Фрайбург бе доц. д-р Румяна Конева, която от 2013 г. оглавява БКИ „Дом Витгенщайн“.
„Проф. Шоре направи изключително много българският език и култура да се наложат като едно от важните направления в славистиката във Фрайбургския университет“, споделя доц. Конева.
В тазгодишната втора конференция участват около. десет души водещи лектори и преподаватели българисти, сред които доц. д-р Светла Черпокова от Фрайбург, проф. Людмил Димитров от университета в Любляна, проф. д-р Владко Мурдаров от Института за български език на БАН, който представи във Виена своите преводи на български език на три книги на големия австрийски журналист и писател Йозеф Рот, свързани с темата на Първата световна война.
Заместник-министърът на образованието и културата Ваня Кастрева запозна студентите и докторанти по българистика с магистърските програми на българските университети, които имат за цел да привлекат чуждестранни студенти да продължат да задълбочават своите знания и образовани в България.
На тазгодишната втора конференция бе представен и сборникът с докладите и материалите от първата конференция през 2014 г. на тема „Образът на България и на българите в европейския контекст“.
Лекторката по български език, литература и култура в Института по славистика на Виенския университет проф. д-р Любка Липчева счита, че „в днешния прагматичен свят българистиката стават все по-трудно осъществим избор. Но независимо от това преди 13 години във Виена изучаването на български език бе издигнато в ранг на специалност. Един от водещите българисти в Австрия, проф. Хайнц Миклас, в този момент ръководител на Института по славистика към Виенския университет, имаше възможността да го направи, получи и активната подкрепа на българската държава, на академичните среди в България. Така се създадоха най-добри предпоставки да се организира специалността и тя постепенно започва да набира сериозни обороти“.
Днес филологиите стават все повече „орхидейни“ специалности. Славистиката, българистиката стават все по-трудно осъществим избор. Това има две страни, очевидно е трудно да се поддържат специалности, които имат много малко „търсене“. От друга страна е интересът на студентите, които желаят да запишат българистика или някаква друга не толкова популярна в момента форма на славистиката, защото имат определени планове и виждания. Броят на студентите е ограничен, но пък за сметка на това са мотивирани, направили са своя сериозен избор. В повечето случаи българистиката задоволява духовната им потребност и е удоволствието, културното им реализиране – да изучат и се запознаят с култура, която е по-различна от тяхната, която ги провокира.
За да насърчава изучаването на нашата култура, история и език от няколко години насам по инициатива на посланик Елена Шекерлетова Българското посолство във Виена ежегодно връчва награда за най-добър студент по българистика.
Лаура Хенер от Института по славистика на Виенския университет и носителка на награда за най-добра студентка по българистика 2015 г. споделя: „В момента съм първа година магистратура. Завършила съм гимназия в Швейцария, в родния ми град. Поначало исках да продължа с рисуване и записах в Художествената академия в Люцерн. Изкарах една година подготвителен курс, но не ме привлече и реших, че ще уча български. Започнах в Берн в славистиката, където предлагат български езиков курс. Исках да продължа и да разширя познанията си и видях, че най-близкото и удобно място е Виена, по средата между Швейцария и България. Мисля, че не сбърках в избора, много съм доволна от нивото тук.“
Освен езика, особено я привлича българската култура, обича да танцува български народни танци. „Още съм в началото и ми е трудно, за нас 7/8 ритъм никак не е лесен, но ще се справя“, е сигурна Лаура, която вече говори български без акцент.
Българистиката е една от най-важните сфери на външната културна политика на България, стартирала още в началото на ХХ век от проф. Иван Шишманов, който като министър на народното просвещение основава и първия български лекторат в Лайпциг. През изминалите почти 100 години България е имала къде по-успешна, къде по-малко успешна политика в областта на българистиката. През последното десетилетие в повечето университети-домакини в Европа се наблюдава стесняване на обема.
Организаторите на конференцията се надяват ежегодните разговори и обмяна на опит да разбудят и засилят интереса у преподаватели и студенти към българската тема, а Виена да се превърне в българистично средище за обсъждане не само на научни теми, но и за нови импулси, които да утвърдят лекторатите по български език като важен посреднически отряд между България и съответните европейски държави
Още по темата:
Международна конференция събра слависити от 21 университета в БКИ „Дом Витгенщайн“
Марчела Мурадян: Съвременните будители са обикновените хора
