Откъс от книгата на Димитър Драндийски „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“
В своята гурбетчийска история българските градинари, напуснали родните краища, се отправят по различни посоки в света да търсят препитание в чуждите земи. Така те достигат и в пределите на Австрийската монархия.
Като пръв самостоятелен български градинар в Австрия трябва да се счита Михаил САВАКОВ, дошъл тук през 1882 г. Неговата градина се намирала в Лихтенвьорт при Винер Нойщат. От справка в градския архив на Винер Нойщат се установява, че на 23 март 1893 г. той е поискал официално да му се даде позволително да упражнява професията „Гемюзегертнер“. Михаил Дачев Саваков е роден в с. Церова кория, Великотърновско и е починал през 1936 г. на 92-годишна възраст. Неговият син, Радко Михайлов САВАКОВ, унаследява професията на баща си и като пенсионер напуска този свят през 1974 г. във Виена на възраст 79 години.
По-късно, през 1896 г., на Виенския зеленчуков пазар се явяват като самостоятелни градинари Васил Иванов КАРАВАСИЛЕВ и Цани ПЕНКОВ от с. Драганово, Великотърновско. Пенков, е провъзгласен за почетен член на Дружеството на българските градинари в Австрия. Той е роден на 26 октомври 1883 г. в с. Драганово, Великотърновско (впрочем трябва да се отбележи, че почти всички от задругата, ако не и всички, са от този край) и още като момче е градинарски работник в Будапеща, а от 1900 г. в гр. Грац. От 1911 г. до 1960 г. той е самостоятелен градинар, а впоследствие пенсионер. Участвал в Балканската и Първата световна война в санитарните части на българската армия. Задомен за своя съселянка, семейството му се увеличава с четири деца. Починал на 4 септември 1971 г. в Грац Негов син е и д-р на медицинските науки Васил ПЕНКОВ – хирург, починал през 1973 г. също в Грац.
В периода 1920–1930 г. в Австрия прииждат нови градинари, прокудени от мизерията в нашите села, с много любов създават свои градини на наета земя и развиват стопанска дейност, радваща се на широко признание. Под натиска на установения тогава режим на австрийския канцлер Долфус, на разширилата се стопанска криза и нараснала безработица, мнозина от българите, следващи или завършили образованието си тук, са принудени на свой ред да упражняват градинарската професия.
