През месец октомври излезе от печат книгата на Димитър Драндийски озаглавена „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“. Книгата е плод на дългогодишна изследователска работа на автора, а много от документите и снимките в нея се публикуват за първи път.
Поради важността на книгата за българската общност в Австрия, Меланж Булгарен ще публикува няколко откъса от нея.
Епилог
Изминали са триста години от присъствието на българи в земите на Австрийската империя и най-вече в нейната столица Виена – космополитният град, дал толкова много на европейската и световна култура.
Кървавото потушаване на Чипровското въстание от 1688 г. прокужда стотици българи. Те преминават Дунав и голяма част от тях бягат след отстъпващата австрийска армия, като започват да се заселват в пределите на Австрийската монархия. Тук те строят къщи и църкви, създават общини и получават привилегии от Хабсбургската династия. С времето някои от тях достигат и заемат високи чинове в австрийската армия, други оглавяват различни манастири и се издигат в католическата йерархия. Много чипровски родове получават от австрийските монарси графски и други благороднически титли за проявени заслуги.
През бурните времена на своя живот стотици българи са асимилирани от околните народности и изчезват, но мнозина показват необик- новена жизненост и запазват език, нрави и обичаи до нови времена – преди всичко банатските българи.
През десетилетията от години на смутен живот тези прокудени българи отправят взор и надежди към Виена – центъра на Хабсбургската династия, за помощ в ежедневието си и най-вече с постоянната мисъл, че ще им се помогне и за освобождението на Родината им от османското владичество.
През 20-те и 30-те години на XVIII в. икономически се замогват много наши сънародници и се обособяват българските занаятчии. Постепенно те стават господари на пазара в Османската империя и незаменим субект в търговските отношения.
Още от XVIII в. техните занаяти от местни се превръщат в експортни и имат за пазар всички точки на Османската империя, та дори излизат и в чужбина. Така те стигат и до Австрия и най-вече във Виена. Наемат изби, откриват складове, а по-късно отварят и кантори на фирми. Българските търговци бързо си спечелват добро име сред търговските кръгове и на Виенската борса. Израстват предприятия, фирми и филиали на прочути български родове.
Вече стъпили на крака, те оказват осезателна подкрепа на българските възрожденски просветители, намерили благодатна почва на във Виена за тяхната родолюбива дейност. В различни печатници във Виена за времето от 1819 г. до 1878 г. те печатат книги, учебници, бро- шури, списания, на общ брой цели 403 заглавия. Проводени по Дунава за българските земи и пръснати като семена навсякъде, те ще си проправят път към жадните за знание и ще освестят българския род, изпаднал във вековен унес.
Във Виена Христо Г. Данов заедно с Янко Ковачев откриват българска печатница, която още повече съдейства за развитието на българското книгоиздаване. Така Виена се превръща в център за изява на българските възрожденски будители и оказва живително влияние за просвещението и културното издигане на българския народ.
Създават се и български организации, сред които изпъква най-вече дружество „Напредък“ – Виена. То си поставя за цел да подпомага изпратените българчета да се учат във виенските училища за учители, та после да се влеят и отдадат своя дан за издигане и модернизиране на българските училища в Родината. Иде ред на първите дисертанти и получилите докторат българи във Виенския университет.
След Освобождението на България от турското робство в 1878 г. връзките между Княжеството и Австро-Унгарската монархия се засилват още повече. Макар че нямат общи граници, двете страни са свързани с Дунав. Сега за българите, желаещи да учат във Виена има само едно „препятствие“ – силното течение на могъщата река. Стремящите да завършат своето образование там са вече стотици.
В младото Княжество пък идват да работят големи групи поданици на Австро-Унгарската монархия. Специалисти в различни области на науката, просветата, културата, икономиката и техниката, заселилите се или пребиваващи в България австрийски славяни съществено допри- насят за общия напредък на младата държава.
Долитат в Австрия и първите лястовички – българските градинари. Те ще се преборят с коравата почва, ще я направят плодородна и ще научат австрийците на зеленчукопроизводство. Със своя труд и умение те ще си създадат с времето добро име – български градинар значи трудолюбив и честен човек!
С рухването на Австро-Унгарската монархия след 1918 г. се развиват всестранните връзки на България с новосъздадената Австрийска република. С увеличаване броя на българските студенти се създава и нов вид двустранно сдружение, т.нар. Konvikt, познат най-вече като български студентски дом във Виена. Така периодът от 1919 до 1938 г., т.нар. Междувоенен период, се оказва най-плодотворен за връзките между България и Австрия. Българският духовен елит се обогатява с много творчески личности, следвали или завършили висшето си образование във Виена и другите австрийски университетски центрове. Много от тези учени, лекари, инженери, архитекти, музиканти, агрономи, артисти, художници защитават в Австрия докторат, който дава на- чало на плодоносната им научна кариера. В България, от друга страна едно от най-очевидните доказателства за засилените връзки са значителният брой проектирани от австрийски архитекти сгради, които и до сега определят облика на някои големи български градове.
С края на Втората световна война в 1945 г. започва един друг, нов, печален период в отношенията и връзките на двете страни. Комунистическото правителство в България призовава всички български студенти и специализанти да се върнат в страната. Онези, които не изпълнят тази заповед и остават в Австрия, са заклеймени от управляващата комунистическа власт за дълги години като „невъзвръщенци“, „врагове на народа“ и „изменници на родината“. Един от изпратените от комунистическата власт посланици на България ще се провикне с пискливия глас на партиен фанатик, че „самата среда в която учат, работят и живеят българските студенти, влияе разлагащо върху техните отечественофронтовски настроения“ и счита, че Виена представлява „страшна опасност за неукрепналите характери на българските студенти“ и че в бъдеще те въобще не трябва да се допускат да учат там. „Пък и наистина, те няма какво повече да научат тук“ – е смазващото му заключение!!! За дълги години пресъхва притокът на български студенти в Ав- стрия. Ако по-нататък е имало някакви такива, то те са били или синове и дъщери на влиятелни родители в България или пък са използвали най-различни средства, за да се доберат до заветната цел. И така до 1990 г., когато рухва тоталитарният режим в България.
Българското общество тръгва по пътя на демократизиране с по- уката в бъдещата история на страната тези 45 години никога повече да не се повторят.
Бентът се отприщва и като бурен поток сега не само Австрия, но и другите страни на Западна Европа са залети от българи. Между тях, за съжаление, ще се открояват и немалко елементи – рожби на комунистическия режим, които избират криминалната „кариера“ и омърсяват доброто име на нашите земляци, достигнато досега през изминалите десетилетия. С годините обаче потокът се избистри, заблестяха ценностите, изявиха се личностите в българската общност, тя възвърна отново образа си и авторитета, създаден през вековете, и с още по-голяма увереност по пътя на своето развитие към по-светло бъдеще.
В Австрия, по най-нови данни, българската общност е нараснала на над 30 000 души. Българските студенти ще са хиляди и ще представляват третата голяма група от контингента на чуждестранните студенти във висшите учебни заведения на Австрия. Но нека никой от тези българи не забравя, че едва ли друг град е дал повече за просветното и културно издигане на България в най-новата и история, отколкото Виена.
През юни 2015 г. Българското студентско дружество „Проф. Асен Златаров“ – Виена, а през октомври същата година и Българската културно-просветна организация „Св. Св. Кирил и Методий“ – Виена, навършват 70 години от своето създаване. През август 2016 г. Българското градинарско дружество в Австрия ще навърши 80 години от основаването си. Малко български организации в чужбина могат да се похвалят с такъв юбилей. Ето защо трябва да им се отдаде дължимата почит от българското общество.
От 2007 г. България става член на Европейската общност. Нейното бъдеще вече е в собствените й ръце. Дали българите ще постигнат това, което потомците са направили през изминалите столетия, ще по- каже времето.
Ние вярваме в упоритостта и волята му за изява на българщината.
Май, 2015 г. В и е н а
Книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“ може да бъде закупена в БКИ „Дом Витгенщайн“ или директно от автора.
Димитър Драндийски
тел: 0043/99-08-091
мобилен: 0664 4407 526
имейл: Dimiter.Drandijski@gmx.at
___________
Още по темата:
Димитър Драндийски: От 300 години българинът доказва в Австрия, че знае и може
