„Искаме да живеем според щастието си, а не според мизерията на другите. Ние не искаме да се мразим и да се отвращаваме един от друг. На този свят има място за всеки. Майката природа е богата и изхранва всички нас. Начинът ни на живот може да бъде свободен и прекрасен, но се изгубихме някъде по пътя (…)“ Чарли Чаплин в ролята си на Великия диктатор, 1940г.
Текст Кристина Угринова
Минаха едва 72 часа откакто всичко се случи, а Ислямска държава ни напомня, че това е само началото. Няколко месеца след като Париж беше разтърсен от същата терористична групировка, изминалият петък 13 се превърна в символ на ранимост и човешка мизерия. Броени часове след първата атака в центъра на френската столица, американският президент Барак Обама направи изказване, в което изрази своята съпричастност към най-верния си съюзник и сподели своята скръб със света, тъй като терорът в Париж е не само мъка на французите, а и мъка на човечеството. Над 120 жертви, повече от 300 ранени, милиарди разбити надежди и сърца за един по-добър свят, за един по-добър дом. Петък 13 несъмнено е един от най-тъжните дни в историята на човешкото развитие или по-коректно казано човешката деградация.
Деградация, защото сме способни на безгранична омраза, отправена към различното и чуждото.
Няколко са горещите точки в Париж – концертната зала Батаклан по време на изявата на американската група Eagles of death metal, стадионът Стад дю Франс, където беше започнал приятелския мач между Франция и Германия с присъствието на френския президент Франсоа Оланд, две заведения (Малката Камбоджа и Ле Карион), пицарията Ла Каса Ностра и бара Ла бел Екуи. Няколко от терористите са се взривили, взимайки живота на много хора, двама са стреляли с калашници в заведенията, а в концертната зала са взети около 100 заложници, от които са убити поне 80. Полицията е нахлула в Батаклан и е спасила останала част от гражданите. В момента текът разследвания за самоличността на терористите и вече е известно, че един е имал сирийски паспорт, втори е бил с египетско гражданство и един от избягалите е заловен в събота на 14-и ноември в Белгия. Сред подръжниците на Ислямска държава, извършили зверските атаки в Париж е бил и французин, чието име е било познато на властите. По-рано този ден е подаден сигнал за бомба в хотела, в който отседнали футболистите от немския национал, но той се оказал фалшив. По-късно на същия ден в околностите на стадиона се взривяват двама ислямисти и играта приключва – хората са принудени да се съберат на игрището, а Оланд е евакуиран незабавно.
В интернет пространството се появяваха всяка минута зловещи клипове на очевидци или пострадали, които показваха хаоса, настъпил в Париж. Туитър беше главният източник на информация, както и националната телевизия в Австрия (ОRF) и навсякъде в Европа и по света. Появиха се хаштагове #PrayforParice (#молисезаПариж) и на следващия ден започнаха спекулациите.
Фейсбук има сега нова функция – в знак на съпричастност можем да сложим френското знаме върху профилната снимка. Солидарност, разбиране, молитви.
Няма сила, която да премахне тежките моменти, но надежда има и винаги е имало, защото хората са създадени да обичат, а не да съдят.
Оланд нарече събитията в Париж война, а наказани със сигурност ще има. В интернет се четат най-различни мнения и коментари относно ситуацията. Преобладават думи с неоправдана омраза, но има и хора, на които им е ясно какво следва – единство, сила и любов. Омразата не трябва да бъде отправяна към исляма като религия, защото религията не е виновникът в случая, а са виновни нейните анализатори и интерпретатори, виновно е и обществото, което е лишено от толерантност и сила в миналото, виновни сме ние, най-обикновените хора, които сочим с пръст и поучаваме с насилие.
Петък 13-и ноември е денят на събуждането. Денят и нощта, в които стана пределно ясно, че с насилие се поражда само тъга. Времето, в което сирийската криза трябва да бъде разрешена и да бъде прекратен фанатизмът и изкривеното разбиране на исляма. Нека бъдем силни и живеем без страх, защото страхът и омразата към човека разрушават ери.
