Идеята за български литературен клуб във Виена е чудесна, убедена е авторката на „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София“
Интервю Елица Ценова
снимка Carlo Obersteiner
Как „оцелява“ един дипломиран геодезист в литературния свят?
Никак. Всъщност аз продължавам да съм част от литературния свят главно като читател, поне за сега. Колкото до писането, там човек е сам. Докато не стигне до работа с издателство, а аз имах честта и късмета да попадна на най-страхотното – Колибри. Иначе може би тук е мястото да кажа, че в последните години литературата в България търпи бързо развитие. Отново е модерно да се чете, книжарниците вече не са само магазини, а се превръщат в пространства за събития и контакти, наскоро отвори врати и чудесният литературен клуб „Перото” в НДК. Пишат се все повече книги, надявам се съвсем скоро да имаме и истински добра и независима литературна критика. Изобщо литературата е вълнуващо нещо, почти както геодезията.
Какво е усещането да видите дебютната си книга на рафтовете в книжарницата?
Адски е готино. Още повече, когато книгата е с толкова красива корица. Наистина, в първата седмица след излизането на Наръчника имах чувството, че сънувам. Даже май още го имам.
След няколко години престой в София, отново сте във Виена. Стресираща ли е разликата в начина на живот в двете столици?
Ох, много. С обратен знак. Още на втория ден във Виена осъзнах на какъв нечовешки стрес сме били подложени в София. И то за най-дребните ежедневни неща – придвижване по улиците, контакт с администрация и доставчици на услуги, градски пространства като детски площадки, подлези и обществен транспорт. Има една всеобща нервност в София, на която е много трудно да се устои. Иначе там може да бъде и страшно забавно, стига човек да има правилната нагласа. Но той не винаги я има. Колкото и да обичам родния си град, мисля, че в момента София е един безкрайно уморително място. Аз имах страхотна нужда от почивка и я намерих във ведрата, красива и спокойна Виена.
Бихте ли написали подобна книга и за Виена? Какви са паралелите със София, които бихте направили?
Ако напиша такава книга за Виена, то тя ще е твърде кратичка. Тук май изобщо няма нужда от наръчник за оцеляване, поне що се отнася до живота с малки деца. Още не мога да се нарадвам на чистия въздух, страхотните детски площадки, свободните тротоари, възпитаните и мили хора по улиците и в магазините, чудесната детска градина, удобния градски транспорт. Сигурно в момента звуча като групи, но споменът за ежедневните битки в София все още е твърде пресен. Иначе вече пиша за Виена, но по един съвсем различен начин. Както се казва: „очаквайте включване”. И то съвсем скоро, надявам се.
Ежедневието на жената-майка е пълно с предизвикателства. Кое Вашето правило номер едно за оцеляване?
„Спокойствие и само спокойствие.” Обаче никак не мога да го спазвам. За свое оправдание ще кажа, че имам честта да съм майка на два тропически урагана, които черпят енергия от нищото и не се спират и за секунда. От друга страна все по-често се уверявам, че откакто съм майка на урагани, вече нищо друго на света не е в състояние да ме уплаши.
Имат ли нужда от литературен клуб младите хора зад граница?
Смятам, че идеята за български литературен клуб във Виена е чудесна. Поне поради две причини. Едното нещо е как човек се справя с неминуемата носталгия. Има множество пасивни начини – гледане на български филми и телевизия, четене на книги и други текстове, слушане на българска музика, ядене на филии с лютеница. Има и активни начини, но те не са много и основно се свеждат до контактите с други българи. Мисля, че писането на родния език е един чудесен активен начин за париране на носталгията и превръщането ѝ в нещо хубаво. Другата причина е малко тъжна, но просто такива са фактите: ужасно много млади и не толкова млади българи живеят в чужбина. Даже се боя, че май една доста голяма част от културните, образовани и активни българи вече живеят в чужбина. В България техният глас липсва. И не само гласът им, но това е една друга тема. Искам да кажа, че на мен лично ми е страшно интересно, какво имат да кажат тези хора. За себе си, за България и изобщо.
Бих искала да използвам случая, за да поканя Вашите читатели на учредяването на литературен клуб и на представянето на дебютната ми книга „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София” на 26 ноември от 19 ч. в БКИ „Дом Витгенщайн“.
Соня Тодорова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и има докторска степен по висша геодезия от Техническия университет във Виена. Между научните си публикации пише къси разкази за удоволствие. „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София” е първата ѝ книга, ако не се брои докторската ѝ дисертация с не по-малко озадачаващото заглавие „Определяне на йоносферата посредством различни космически геодезични техники”. Соня работи като автор и преводач на свободна практика и отскоро живее отново във Виена.
Това е книга за София и още нещо, написана в духа на пътеводителите „Мишлен”, закачливите описания на Тери Пратчет и очарователния хаос на домашните списъци за пазаруване. В нея ще намерите смях, прагматизъм и разни истории, в съчетание с лекото безумство, което майчинството носи на крилете си, опити за живот, а не само оцеляване в градска среда, както и заслужаващото адмирации усилие да запазиш Красотата в обърканото ежедневие на пораснал човек. Авторът е успял да грабне дребни моменти, които за обикновените хора може да изглеждат скучни и незабележими, да ги пусне през цедката на артистично кривогледия си мироглед и да ни ги сервира после с нужното умение, добре изпечени и подходящо подправени.
Константин Русев-Шамана
Книгата може да бъде закупена по време на представянето й на 26 ноември 2015 г. от 19 ч. в БКИ „Дом Витгенщайн“, както и от сайта на издателство Колибри. Сайтът на издателството предлага 20% минимална отстъпка върху всички книги, както и възможност за доставка в чужбина.
