От 1-и януари влиза в сила новата директива на ЕС за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите от Общността. Това съобщава агенция Крос. Досега НАП получаваше информация за доходите от лихви на българи от банкови сметки в страните от ЕС. От 2016 г. НАП ще получава и данни за наличните суми по банковите сметки на българи. А ако през годината сметката е била закрита, ще получи данни за размера на сумата, която е била изтеглена. Ще се изпраща и информация за титуляра на банковата сметка като адрес и телефон. Данъчните ще получават и данни за изплатените на българи дивиденти в страните от ЕС.
Ето и повече подробности за новите моменти, които ще влязат в сила от 1-и януари 2016 г.
На заседание на Министерски съвет от 17.06.2015 г. Правителството одобри Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изготвена съвместно от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Съвета на Европа, открита за подписване през м. януари 1988 г., и Протокола за изменението й, открит за подписване през м. май 2010 г. Сайтът на ОИСР, раздел данъци, обмен на информация съобщава, че България е подписала Конвенцията на 26.10.2015 г.
С присъединяването към многостранната Конвенция, България поема ангажимент в срок до 31.12.2015 г. да въведе в националното си законодателство разпоредби, регламентиращи осъществяване на задължителен автоматичен обмен на финансова информация за данъчни цели, в съответствие с Директива 2014/107/ЕС за изменение на Директива 2011/16/ЕС за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Промените целят да осигурят на правителствата повишаване ефикасността и ефективността на събирането на данъци, както и допълнителни механизми за борба с данъчните измами и укриването на данъци.
Измененията съгласно Директива 2014/107/ЕС предвиждат да бъде извършван автоматичен обмен на финансова информация за лихви, дивиденти и други подобни видове доход, както и за наличностите по сметки и постъпленията от продажба на финансови активи.
Автоматичният обмен на финансова информация ще се прилага между компетентните органи на държавите – членки за данъчни периоди с начална дата след 1 януари 2016 г.
По-конкретно, чрез Директива 2014/107/ЕС се въвеждат:
- задължителен автоматичен обмен на информация между държавите членки за всяка сметка в предоставящата информация финансова институция, определена като сметка за която се предоставя информация, включително за:
- номера на сметката и данни за нейния титуляр (име, адрес, държава/и членка/и, където е местно лице, данъчен номер, дата и място на раждане – за физически лица, и др.);
- наличността или стойността по сметката към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;
- в случай на попечителска сметка (т.е. сметка, по която се държат финансови активи в полза на друго лице): общия брутен размер на лихвите, на дивидентите и на други доходи, генерирани във връзка с активите по сметката, както и общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или кредитирани по сметката;
- в случай на депозитна сметка (вкл. всякакви търговски, разплащателни, спестовни, срочни или влогови сметки в търговски банки и др.) — общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката;
- в случай на друг вид сметка – общата брутна сума, включително сумирания размер на погасителни плащания, платена или кредитирана по сметката в полза на титуляря.
Предвижда се информацията да се обменя ежегодно, в срок от девет месеца след края на календарната година или друг подходящ отчетен период, за който се отнася.
- допълнения относно комплексните проверки, които следва да извършат предоставящите информация финансови институции за идентифициране статуса на титуляра на сметката по отношение на това къде е местно лице за данъчни цели;
- допълнения относно съставянето от съответните компетентни органи на списък на образуванията и сметките, които ще се третират съответно като непредоставящи информация финансови институции и изключени сметки (в т.ч. държавни органи, международни институции, централни банки, пенсионни фондове, освободени колективни инвестиционни схеми и др.);
- допълнения, засягащи въвеждането на задължително уведомяване на всяко физическо лице, че за него ще бъде събрана и предадена финансова информация за целите на автоматичния обмен за данъчни цели, вкл. уведомяване за всяко нарушение на сигурността на данните, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот;
- изменения, засягащи автоматичния обмен на информация за конкретни доходи и лица – предвижда се за данъчни периоди след 1 януари 2017 г. държавите-членки да обменят информация вече за всички категории доходи и капитал съгласно чл. 8, ал. 1 от Директива 2011/16/ЕС (понастоящем за поне три от тях), а именно:
- доходи от трудови правоотношения;
- директорски възнаграждения;
- животозастрахователни продукти, когато не попадат в обхвата на друг обмен на информация между държавите в ЕС;
- пенсии;
- собственост и доходи от недвижимо имущество.
В основата на въвеждане на амбициозния модел за задължителен автоматичен обмен на финансова информация е общият Стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки* (Стандартът CRS) на ОИСР, намиращ приложение чрез изготвеното от ОИСР Многостранно споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на финансова информация (МСАА). Присъединяването на България към многостранната Конвенция, което ще се осъществи след ратификацията й от Народното събрание, е изискване преди присъединяването впоследствие към МСАА, респективно – прилагането от страна на България на Стандарта CRS. България е единствената държава-членка от ЕС, която все още не се е присъединила към Конвенцията. Стандартът CRS предоставя възможност на държавните органи да изискват детайлна информация от финансовите институции в съответствие с интересите на съответната държава и да се увеличат качеството и предсказуемоста на обменяната информация.
С цел да се ограничат възможностите от страна на данъчнозадължените лица за заобикаляне на модела за предоставяне на информация, вкл. чрез пренасочване на средства и активи, той предвижда широк обхват в три направления:
- обхват на финансовата информация – моделът предвижда предоставянето на информация относно различни видове доходи от инвестиции, включително лихви и дивиденти, както и относно салда по сметки;
- обхват на лицата – титуляри на сметките, за които се изисква предоставянето на информация – моделът предвижда предоставянето на информация не само за физически лица, но също така и за юридически лица и образувания, чрез които се цели заобикалянето на модела; основното внимание в това направление е насочено към т.нар. „кухи” фирми, тръстовете и др.;
- обхват на предоставящите информация финансови институции – в модела са включени не само банките, но и други финансови институции – агенти/брокери, някои колективни инвестиционни схеми и застрахователни дружества.
Утвърдената версия на Стандарта съдържа подробни коментари и насоки за прилагането му от страна на правителствата и финансовите институции, както и типови споразумения и стандарти за хармонизирани технически и технологични решения.
източник АФА ООД
