Българската оперна прима Александрина Пендачанска отново блести на сцената на Театър ан дер Виен. Тя направи 63-та роля в своята кариера, превъплъщавайки се в Попея в „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Верен на установената от години традиция да представя модерен прочит на класически творби и този път театърът предлага модерна, но естетически издържана версия на известната опера. Режисьорът Клаус Гут разчупва класическата сценична концепция, пренасяйки персонажи от митологията в съвремениия свят.
В афиша на театъра сопраното може да се намери под ново име – Алекса Пенда. В интервю за австрийския вестник „Куриер“ тя обяснява, че е променила името си, защото така е по-кратко и всеки може да го напише без грешки.
„Едно от нещата, които ме предизвикват най-много и които са ми най-интересни за правене на сцената, е да създавам образи с гласа си. В тези характери на силни, властни жени, манипулиращи и амбициозни, готови на всичко, всъщност много често, повечето пъти вокално и актьорски са много по-интересни, отколкото образа на Мими, Микаела, Дездемона,“ споделя певицата пред журналистката Боряна Йосифова в интервю за БНР.
Преди пет години Александрина Пендачанска отново се изяви на сцената на Театър ан дер Виен, превъплъщавайки се в образа на Арминда в една не толкова популярна опера на Моцарт – „Малката градинарка“. Постановката и тогава предлагаше нетрадиционен и модерен подход към традиционната комедия. В интервю за Меланж Булгарен голямата певица сподели: „В момента повечето опери се поставят по този начин. Операта вече не е консервативно изкуство, особено в Германия и Австрия, където публиката е много знаеща и разбираща. Тук все по-рядко вече може да се видят традиционни постановки, защото те все по-малко говорят на хората. Публиката вече е различна – има много млади хора, които обичат операта, и то точно защото тя се модернизира и започва да говори и на съвременните поколения. Аз съм твърдо „за“ такова развитие. Вече и на мен самата ми е уморително и досадно да се връщаме към едни и същи заглавия, за да ги разказваме по един и същи начин. Тъй като съвременна опера в момента почти не се създава, репертоарът е изграден около 100–150 заглавия, които е неприемливо да продължим да разказваме по същия начин, както през тези 200 години, в които операта се развива.“
Цялото интервю с Александрина Пендачанска може да прочетете ТУК
