Текст Кристина Угринова, студентка по публицистика и комуникации във Виенския университет
“…всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо… “, Чарлз Дикенс, “Повест за два града”
Für den Deutschen Text klicken Sie Here
Настъпва ново време за България – добро или не, само когато настъпи, ще разберем. Президентът Плевнелиев апелира за информиране на българските граждани – нека бъдат наясно с предстоящия въпрос на референдума, нека българите знаят защо гласуват с “да” и защо с “не”, нека българите знаят, че освен избори има и референдум.
Тъй като едно такова “събитие” е свързано с допълнително финансиране, Народното събрание реши референдумът да тече паралелно с изборите. Ако кажем, че нямаме опит с подобни акции, бихме излъгали, но и да твърдим, че напълно знаем какво е да ни се дава избор и да се иска мнението ни, отново ще сгрешим.
Януари 2013 беше проведен първият в най-новата ни история референдум в България. Неговата тематика беше ядрената енергетика. Конкретният въпрос звучеше ето така: Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала? Самият факт, че темата е такава, а въпросът е сложен, показва, че българското правителство неуспешно представя един от основните инструменти на демокрацията. По това време аз вече бях в Австрия, но темата беше доста актуална и за мен. Наивната ми радост, че най-сетне и нашите политици ще се допитват до мнението ни, ме изпълваше едновременно с гордост и отчаяние.
Та ние не знаехме що за явление е референдумът!
Знаехме, че недалеч от България и балканските нрави, някъде само на 1500 километра в Централна Европа, една неутрална Швейцария използва системата на директния вот, за да взима големите решения, пък и да разбере какво е мнението на обществото. Знаехме, че трябва да заградим “да” или съответно “не” и до тук добре. От там насетне ядрената тематика ни беше чужда. По инициативата на Българската Социалистическа партия бяха събрани няколко хиляди подписа от българските граждани за провеждането на този референдум, но дали мнението на българите беше от значение – не беше ясно.
Нека не забравяме, че сме част от Европа и границата на ЕС, следователно трябва да следваме примера на Запада, за да се изкачим по стълбицата на успеха. Говорейки толкова глобално и “европейски”, не мога да забравя за баба Славка от село Розовец, която има черно-бял телевизор, тоалетна на двора и два магазина на около 2 километра от къщата, в които има два вида салам. Тя е пенсионерка, сама жена, защото семейството й е в някой голям град, където се развива и напредва, а тя все още си живее с мисълта, че БКП е истината за държавата и си облича най-хубавите дрехи, отивайки на поредния събор за честването на годишнина на 9-и септември. Съмнителен е фактът, дали тя изобщо разбира от ядрена енергетика или не. Отговорът е ясен.
Тазгодишният референдум е по-различен, тематиката е по-лесна, по-достъпна: електронно гласуване – да или не?
Държави като Германия и Австрия имат проект до 2020 година администрацията да бъде дигитализирана и правят всичко по силите си да се случи това в полза на гражданите. Швеция е най-дигитализираната страна, в която, например, темата заплата и като цяло всичко, въртящо се около финанси, не е табу. Там всеки гражданин може с няколко бързи кликвания да погледне Бригита от долния етаж каква сума получава за месеца и какъв данък бива удържан. В Германия съществува софтуер, който позволява на фондации и държавни институции да разпределят своите стипендии по-лесно и така се съкращава процесът за оценка на проект, гласуване на жури, което дава крайния отговор за стипендията. Естония е единствената европейска държава, в която интернет гласуването е изцяло застъпено, а Австрия е също един от най-добрите примери за дигитализация. Палитрата от услуги, предлагани дигитално, е огромна. Факторът време, който ми трябваше, за да си заверя дипломата след 12 клас, ме кара да бъда благодарна, че във Виена мога да извършвам подобни бюрократични дейности с помощта на интернет.
Следейки българските медии, установявам, че може би президентът Росен Плевнелиев е единственият, който апелира към гражданите за участието им в референдума на 25 октомври. Нека обществото бъде информирано, нека знаят защо провеждаме този референдум, нека са наясно с позитивните и негативни страни на проблема. Нека българите не останат маргиналите на европейската общност.
Изключително впечатление прави, че младите българи не се интересуват от политическия живот в страната, а политическият живот не информира своите млади. Въпросът за дигиталното гласуване не трябва да се разглежда само дребнаво, задълбавайки в конкретиката му.
Основата е друга – революция – началото на дигитализацията за България, нужната крачка към бъдещето
Ако погледнем по този начин, референдумът може би ще бъде успешен. Това, което буди притеснение е апатията на гражданина, тъй като енергията, с която би трябвало да се подхожда към подобна тема, липсва. Най-вече при младите. Ние сме тези, които трябва да отидем и да гласуваме “ЗА”, не защото е много сложно да пуснем бюлетина в урната или от липсата на тъчскрийн, а
защото това е стъпка към нещо нужно: забързване на администрацията.
Без повече нервни пристъпи, седянки по опашки пред НАП и разрешаване на проблеми чрез израза : “той е мой човек, ще ми свърши работа.”
Тъжно е, че все още има хора от администрацията, които злоупотребяват с малката власт, която имат. Не казвам, че на Запад това е непознато и непрактикувано, но нивото, на което се случва, не е толкова плоско и директно. Дигитализацията ще реформира и елиминира донякъде тези дребни ненаказани бюрократи. Личната и чужда облага на административните органи ще бъде минимализирана по този начин, което е крачка към справянето с така нареченото купуване на услуги или ако искате корупция.
Информацията е ценна: ако не ни я дадат на поднос от парламента, то ние ще се информираме чрез интернет или хора, които смятаме за по-вещи по темата.
Нека не давим заинтересованите с апатия.
______________
Още по темата:
Референдум 2015: Адреси на избирателните секции в Австрия
Референдум 2015: Аргументи „ЗА“ и „ПРОТИВ“ електронното гласуване
