Für den deutschen Text scrollen Sie nach unten
На 24-ти май 2015 г. Лаура Хенер и Михаил Кръстев бяха наградени от посланичката на България в Австрия Н.Пр. Елена Шекерлетова с отличието „Най-добър студент по българистика”. Конкурсът се проведе за четвърти пореден път. Лаура Хенер идва от Швейцария, където e завършилa бакалавърска програма за Източна Европа и Славистика. Сега е студентка в магистърската програма на специалността „Българистика“ към Института по славистика на Виенския университет. Харесва българския фолклор и с удоволствие играе народни хора.
Интервю Нели Кайл
Лаура, какво предизвика интересa ти да учиш славистика?
Срещнах се с българскияезик съвсем случайно. За първи път се докоснах до българската култура, когато майка ми беше поканена да свири на концерт в град Търговище през 2001г. по случай откриването на местния клуб по ориентиране към спортния съюз “Вариант 5”. Когато се прибра вкъщи, разказваше ентусиазирано за престоя си в България и подчерта голямото гостоприемство на българите.
Когато през 2008г. завърших гимназия в Солотурн, Швейцария, знаех, че исках да замина за определено време в чужбина, но Америка или Великобритания, където много мои приятели заминаха, не ме интересуваха особено. Тогава моята майка ми напомни за Марк Летау, швейцарския главен организатор на гореспоменатия съюз, който тогава работеше в Дирекцията за развитие и сътрудничество и по този начин имаше много международни конакти. Така се срещнах с господин Летау и бързо стана ясно, че искам да прекарам международния си престой в България.
Диан Бонев и Петранка Ангелова (българските главни организатори на “Вариант 5”) веднага се съгласиха да ме приемат в семейството си за 6 месеца, така че през 2008 г. отпътувах за Търговище без да знам български и без ясна представа какво ме очаква.
Моито очаквания бяха повече от надминати и бях поразена колко бързо всъщност се превърнах в част от това семейство с техните три малки деца. В Търговище организирах също проекти за ромски деца, защото бях шокирана, че те просеха на улицата, вместо, както другите, да играят. Знаех, че нямаха играчки. Но понеже съм била дълго време част от скаутите знаех, че може да се играе и без материал. Така организирах с помощта на моето българско семейство четири пъти дни за игра в различни села с продължителност от един или два дена.
Беше ми трудно да се прибера обратно в Швейцария, но в същото време знаех, че връзката с България ще продължи да съществува. Започнах да уча в Университета за изкуство в Люцерн, обаче след първата година разбрах, че искам да се посветя повече на българския език. Записах се в Универститета в Берн по основна специалност “Източна Европа” и допълнителна специалност “Славистика”. По време на обучението си прекарах един семестър по програмата “Еразъм” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и там придобих диплома за превод на ниво С1. През 2014г. завърших бакалавърската програма с работа на тема „Употребата на граматически времена в “Балкански легенди” на Йордан Йовков“.
Какво взе със себе си от Търговище за Щвейцария?
Имах късмета да спечеля в Търговище не само много опит, но и второ семейство. Освен това се научих да оценявам Швейцария с нейните социални учреждения и мрежи, понеже забелязах, че те не са нещо, което се разбира от само себе си. След престоя ми в Търговище разбирам стойността на пенсионните каси и осигуровките за безработни и не се ядосвам вече, когато трябва да си плащам осигуровката за пенсия, а се радвам въобще да имам такава. Освен това взех естествено литри ракия и кила лютеница със себе си и развих истинска любов към българската народна музика.
Защо избра Виена за магистърската си програма по Българистика? Беше ли чувала за българската диаспора тук?
Виена беше също едно такова спонтанно решение. В Щвейцария няма предложение на магистърски програми, специализирани в български език, така че се оглеждах за други възможности. Виена ме убеди тогава бързо, защото градът сам по себе си е чудесен и за млади хора предлага ужасно много. По това време не се бях информирала за българската диаспора тук, a по-скоро за програмата в университета, където установих, че при курсовете за спорт за съжаление няма български народни танци, но пък затова има доста такива извън университета. Освен това, местоположението на Виена е идеално: с директни полети съм за малко повече от един час в моята “истинска” или избрана родина.
Какви са приликите или разликите между България и Швейцария? И между България и Австрия?
Приликите сa, че без значение къде, винаги може да се срещнат прекрасни хора, че – поне за мен, и за всички отворени хора – се появяват във всяка страна възможности, за които в началото човек не е подозирал, като например тази награда и свързания с нея стаж в посолството. Освен това и в трите страни може да насладиш на храната и хубавото вино. Разликите са предимно в социалните области, както гореспоменато, социалнатa осигуровка не е нещо, което се подразбира от само себе си, и от една средностатистическа пенсия се преживява трудно. В Швейцария, а доколкото знам и в Австрия, това е възможно. Освен това България има истинска, пълна с живот народна музика, което в немскоезичните страни е по-скоро рядкост.
Танцуваш също български народни танци във Виена. Имаш ли любим танц?
Имам няколко любими танци по различни причини. От една страна обичам “Македонско девойче”, защото пях тази песен скоро на една сватба в Босна, и обичам това, че при фолклора няма държавни граници. Освен това танцувам с удоволствие “Циганско хоро”, защото е много динамично и музиката е наистина вълнуваща. В същото време “Бяла роза” е едно от моито любими хора, защото го научих още по време на първия си престой в България и така най-дълго съм го танцувала.
Има ли място в България, което искаш непременно да посетиш?
Искам да посетя скоро Мелник, защото, от една страна, обичам виното от тази област и защото при проф. Липчева се занимавахме с пътепис за Мелник, където най-малкия град на България беше описан прекрасно.
Laura Hänger, Beste Studierende der Bulgaristik im Jahr 2015: Ich habe eine regelrechte Liebe zur bulgarischen Volksmusik entwickelt
Interview: Nelly Kail
Am 24. Mai 2015 wurde Laura Häner und Mihail Krastev durch die Botschafterin Bulgariens I.E. Elena Shekerletova die Auszeichnung „Bester Studierender der Bulgaristik“ verliehen. Der Wettbewerb hatte zum vierten Mal stattgefunden. Laura Häner kommt aus der Schweiz, wo sie ihren Bachelor-Abschluss in Osteuropastudien und Slawistik gemacht hat. Jetzt besucht sie das Masterstudium Bulgaristik in Wien.
Was hat dein Interesse geweckt, Bulgarisch zu studieren?
Zum Bulgarischen bin ich recht zufällig gekommen. Zum ersten Mal bin ich in Berührung gekommen mit der bulgarischen Kultur, als meine Mutter im Jahr 2001 eingeladen war, in der Stadt Targovishte am Konzert zur Eröffnung des Klublokals für den Orientierungslauf-Sportverein „Variant 5“ zu spielen. Als sie nach Hause kam, schwärmte sie von ihrem Aufenthalt in Bulgarien und betonte die grosse Gastfreundschaft der Bulgaren.
Als ich im Jahr 2008 meine Hochschulreife am Gymnasium Solothurn, Schweiz, abschloss, wusste ich, dass ich für eine Weile ins Ausland gehen wollte, aber Amerika oder Grossbritannien, wo viele meiner Freunde hingingen, reizten mich nicht besonders. Da erinnerte sich meine Mutter an Marc Lettau, den schweizerischen Hauptorganisator des genannten Vereins, der zu dieser Zeit in der DEZA (Direktion für Entwicklung und Zusammenarbeit) arbeitete und dadurch viele internationale Kontakte hatte. Ich traf mich also mit Herrn Lettau und es wurde schnell klar, dass ich meinen Auslandaufenthalt in Bulgarien absolvieren möchte. Dian Bonev und Petranka Angelova, die bulgarischen Hauptorganisatoren von „Variant 5“ erklärten sich bereit, mich für 6 Monate in ihrer Familie aufzunehmen, so dass ich im Dezember 2008 nach Targovishte reiste, ohne Bulgarischkenntnisse und ohne klare Vorstellung, was mich erwarten würde.
Doch meine Erwartungen wurden bei Weitem übertroffen und ich war überwältigt, wie schnell ich tatsächlich Teil dieser Familie mit ihren drei kleinen Kindern wurde. In Targovishte organisierte ich Projekte mit Romakindern, weil ich schockiert war, dass diese Kinder auf der Strasse bettelten, statt, wie die anderen, zu spielen. Mir war bewusst, dass sie nichts hatten, womit sie hätten spielen können, doch weil ich selbst lange Zeit bei den Pfadfindern war, wusste ich, dass man auch ohne Material spielen kann. So organisierte ich mit Hilfe meiner bulgarischen Familie 4 Mal in verschiedenen Dörfern Spieltage an je 1 oder 2 Tagen.
Es fiel mir schwer in die Schweiz zurückzukehren, aber gleichzeitig wusste ich, dass diese Verbindung zu Bulgarien bestehen bleiben würde. Ich begann mein Studium an der Kunsthochschule in Luzern, doch bereits nach dem ersten Jahr wusste ich, dass ich mich mehr der bulgarischen Sprache widmen wollte. Ich schrieb mich an der Universität Bern für das Hauptfach Osteuropa Studien und das Nebenfach Slawistik ein.
Während der Zeit meines Studiums verbrachte ich ein Erasmussemester an der Universität Sofia „Sv. Kliment Ohridski“ und machte dort mein Übersetzungsdiplom auf dem Niveau C1. Im Jahr 2014 schloss ich mein Bachelorstudium mit der Bachelorarbeit zum Gebrauch der Tempora in den „Balkanlegenden“ von Jordan Jovkov ab.
Was hast du aus Targovischte in die Schweiz mitgenommen?
Ich hatte das Glück nicht nur viel Erfahrung, sondern eine zweite Familie in Targovishte zu gewinnen. Ausserdem habe ich gelernt die Schweiz mit ihren Sozialen Einrichtungen und Netzen mehr schätzen zu lernen, da ich gemerkt habe, dass dies nicht selbstverständlich ist. Seit meinem Aufenthalt in Targovishte weiss ich um den Wert von Pensionskassen und Arbeitslosenversicherung und ärgere mich nicht mehr, wenn ich meine Altersvorsorge einzahlen muss, sondern bin froh darüber, überhaupt eine zu haben. Ausserdem habe ich natürlich literweise Rakija und kiloweise Ljutenica mitgenommen und habe eine regelrechte Liebe zur bulgarischen Volksmusik entwickelt.
Warum hast du Wien für das Masterstudium in Bulgaristik ausgewählt? Hast du irgendwas über die bulgarische Diaspora in Wien gehört?
Wien war erneut eine recht spontane Entscheidung. In der Schweiz gibt es kein Masterangebot, welches auf Bulgarisch spezialisiert ist, so dass ich mich nach anderen Möglichkeiten umgesehen habe. Wien hat mich dann schnell überzeugt, weil die Stadt an sich natürlich toll ist und gerade für junge Menschen wahnsinnig viel bietet. Über eine bulgarische Diaspora habe ich mich zu dem Zeitpunkt noch nicht informiert, mehr um Angebote rund um die Uni, wo ich beim Unisport festgestellt habe, dass es leider keine bulgarischen Volkstänze gibt – aber ausserhalb des Unisports sehr wohl. Wien erweist sich auch aufgrund seiner Lage als ideal, durch direkte Fluglinien bin ich in jeweils etwas mehr als einer Stunde in meiner „echten“ oder meiner Wahl- Heimat.
Was sind die Gemeinsamkeiten oder die Unterschiede zwischen Bulgarien und die Schweiz? Und zwischen Bulgarien und Österreich?
Gemeinsamkeiten sind, dass man egal wo auf wirklich tolle Menschen treffen kann, dass – für mich wenigstens, und ich denke für alle offenen Menschen – in jedem Land Möglichkeiten aufgehen, von denen ich anfangs nicht geahnt hatte, so wie beispielsweise dieser Preis, mit dem damit verbundenen Botschaftspraktikum. Ausserdem kann man in allen 3 Ländern wirklich gut essen und tollen Wein trinken. Unterschiede sind vor allem in den sozialen Bereichen anzutreffen, wie oben erwähnt ist eine Sozialversicherung in Bulgarien nicht selbstverständlich und von einer durchschnittlichen Rente kann man in Bulgarien auch nicht wirklich leben, in der Schweiz – und soweit ich weiss auch in Österreich – ist das schon möglich. Ausserdem hat Bulgarien eine echte, lebendige Volksmusik, die in den deutschsprachigen Ländern eher eine Randerscheinung ist.
Du tanzt auch bulgarische Volkstänze in Wien. Hast du einen Lieblingstanz?
Ich habe mehrere Lieblingstänze, aus unterschiedlichen Gründen. Einerseits mag ich „Makedonsko Devojche“, weil ich dieses Lied kürzlich an einer Hochzeit in Bosnien gesungen habe und mag, dass die Landesgrenzen in der Folklore nicht gelten. Ausserdem tanze ich sehr gerne den „Cigansko Horo“, weil er sehr dynamisch und die Musik richtig mitreissend ist. Daneben ist „Byala Roza“ einer meiner Lieblinge, weil ich diesen Tanz schon während meines ersten Aufenthalts in Bulgarien gelernt hatte und somit mit Abstand am meisten getanzt habe.
Gibt es einen Ort in Bulgarien, den du unbedingt besuchen möchtest?
Ich möchte unbedingt bald einmal nach Melnik, einerseits weil ich den Wein aus der Region liebe und weil wir bei Prof. Lipcheva einen Reisebericht über Melnik behandelt haben und die kleinste Stadt Bulgariens darin wunderschön beschrieben ist.
