Решението на съда в Люксембург защити правото на страните-членки на ЕС да предотвратяват злоупотреби със социалната система
С решение от 15 септември Европейският съд в Люксембург подкрепи становището на германски съд, че неизплащането на помощи на граждани от други държави-членки на ЕС, чието основание за пребиваване е търсенето на работа, не е в разрез с принципите за равно третиране на европейските граждани.
Повод за съдебното производство бе решението на едно от бюрата по труда в Берлин през 2012 г. да откаже изплащането на помощи на четирима шведски граждани от босненски произход, защото единственото им основание за пребиваване в страната е търсенето на работа.
Това решението на Европейския съд в Люксембург е особено важно за десетките хиляди граждани на България и Румъния, които кандидатстват за социални помощи (най-вече детски надбавки и помощи за безработни) в различни държави на ЕС.
То постановява по категоричен начин, че съответната приемаща държава не е длъжна да проверява всеки отделен случай, тъй като законът вече се е съобразил със ситуацията, в която се намира кандидатът за социални помощи. „Това звучи не съвсем разбираемо“, отбелязва Дойче Веле и разглежда трите възможни хипотези, които засягат стотици хиляди българи и румънци, дошли в Германия от началото на 2014 година досега:
1. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, но няма намерение да работи в нея. В този случай всичко е ясно: приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.
2. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза и си търси работа, но не намира. И в този случай приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.
3. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, намира си работа, но след известно време остава безработен. Ако е пребивавал в съответната държава повече от три месеца, той по принцип има право да кандидатства за социални помощи, но не ги получава автоматично. Най-напред всеки отделен случай се проверява индивидуално, като се взимат предвид семейната ситуация на кандидата и работата, която е извършвал.
С това решение на Европейския съд показва, че ЕС има инструменти за контрол на злоупотребите със социални помощи и най-вече, че всяка държава има право да пази социалната си система от прекомерно натоварване и да предотвратява злоупотребите със социални помощи, без да нарушава правилата за свободно движение на хора.
Европейската директива за свободата на движение на гражданите не дава право на социална защита на мигриращите европейци. Тя постановява, че след три месеца пребиваване в друга страна на съюза те трябва да докажат, че разполагат с достатъчно средства, за да издържат себе си и придружаващите ги членове на семейството им, без да са в тежест на приемащата държава. В противен случай могат да бъдат върнати в страната, от която са дошли.
Припомняме, че през ноември 2014 година Съдът на ЕС вече забрани „социалния туризъм“, като постанови, че страните членки не са длъжни да отпускат социални помощи на граждани на други страни членки, отишли на тяхна територия единствено с цел да получават такива помощи, без да си търсят работа.
_________________
Още по темата:
