Днес в Русе бе открит паметник на световноизвестния писател и хуманист
По повод 110-годишнината от рождението на носителя на Нобелова награда за литература Елиас Канети днес в родния му град бе открит негов паметник. Той е изработен по инициатива на Сдружение-център за изследване в областта на наследството, етносите и сигурността (СИОНЕС) и бе дарен на Общината. Автор на бюста, който се намира на площад „Елиас Канети” в центъра на крайдунавския град, е склупторът Георги Чапкънов.
Роден в Русчук
Елиас Канети е роден на 25 юли 1905 г. в еврейско семейство. Живял е в България едва 5-6 години, но е запазил ярки спомени, а впечатленията му от начина на живот в града са историческо свидетелство за бурния културен и търговски подем по това време.
Според неофициални източници на церемонията по връчване на Нобеловите награди в Стокхолм през 1981 г. пред големия белетрист била поставена табелка, на която пишело „Елиас Канети, Русчук“. Канети е австрийски писател, по документи английски гражданин, а последните години от живота си прекарва в Швейцария. Въпреки това той винаги е държал да подчертава връзката си със своя роден град. Онзи незабравим пъстър Русчук, описан от него с такава любов в книгата, донесла му голямата литературна награда на Шведската академия.
„Всичко, което по-късно преживях, се беше случило вече в Русчук“. Така започва автобиографичната му книга „Спасеният език“, в която авторът връща лентата назад към своето детство.
Гражданин на света
Живял, учил и работил в повече от седем различни държави, той с право е наричан гражданин на света. Завършва химия във Виенския универститет, но така и не работи по тази специалност, а се влюбва в литературата и философията. Белязан от две световни войни, живял в различни точки на Европа, при все различията на културите, той се оформя като един от най-големите белетристи на ХХ век. От няколкото езика, с които израства, Канети избира немския за език на своето творчество. Негово дело са „Маса и власт“, „Съзнанието на думите“, „Факел в ухото“, „Заслепението“, в които прави психоаналитичен анализ на обществото.
До смъртта си на 13-ти август 1994 г. в Цюрих Канети поддържа връзка с Русе.
„За мене е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си, както беше тогава… Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става все по-богат.
Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини.
Следя с голяма съпричастност събитията в България. Времето е трудно, но ще бъде преодоляно. Естествената топлота на тези хора отново ще ги събере. След известно време всичкото това разделение ще изглежда като лош сън. Доверявам се на прозрението на онези, които са останали хора… и никога няма да се променят в това отношение.„
Това пише през 1992 г. големият хуманист в писмо до проф. Пенка Ангелова, директор на дужество „Елиас Канети” в Русе. С творчеството си той приобщава България към общоевропейското културно пространство, а теорията му за масата и властта спомага за осмислянето на бурно протичащите политически процеси у нас.
