Започването на това дело беше въпрос на граждански дълг за мен
Интервю Елица Ценова
снимка личен архив
Визитка:
Венелин Атанасов е на 46 години. Роден е в София, но от 24 години живее във Виена. Собственик е на фирма за търговия с компютърни мрежи. Занимава се и с журналистика като кореспондент на вестниците „Монитор” и „Банкер”.
През 2014 г. завежда дело срещу австрийската държавна компания за събиране на такси за радио и телевизия, оспорвайки законосъобразността на действията й по отношение на таксите за компютри и интернет. И двете съдебни инстанции се произнасят в негова полза.
Г-н Атанасов, какво Ви провокира да започнете съдебно дело срещу фирмата, която събира таксите за радио и телевизия GIS?
Аз следя ситуацията със заплащането на такси за радио и телевизия още от 90-те години. През 2003- 2004 г. Зелената партия имаше инициатива да се прецизират плащанията, които GIS събира като идеята беше да се изключи изрично от обсега на таксите ползването на интернет. Въпреки че те внесоха предложения в парламента, нещата утихнаха и не се стигна до реални последици. От друга страна, повече от видимо е, че GIS e бюрократична организация, която се опитва да изземе функциите на законодателния орган. Преди две години отново се правиха промени в закона, регламентиращ събирането на такси, но въпросът с компютрите и интернет не беше решен, тоест, ако парламентът имаше желание да реши проблема, щеше да го направи още тогава.
Когато служителите на GIS за пореден път застанаха на вратата ми и поискаха да платя такса и за компютъра, реших да отнеса въпроса до съда.
Срещнахте ли много трудности в съдебната битка?
Аз имам фирма и често се налага да защитавам интересите и правата си в съда. Спечелил съм няколкостотин дела, но това не ми е хоби, както се шегуват някои. Да се занимваш със съд е досадно, губи се страшно много време, което може да бъде инвестирано в други, по-значими неща.
Като обикновен човек си мислех, че ще имам доста трудности, но имах добър адвокат, специализиран в IT материята. И двамата бяхме наясно, че става дума за важен, знаков процес и бяхме готови да стигнем и до Европейския съд, в случай, че не успеем да се преборим на местно ниво. Радвам се, че спечелихме и на двете инстанции и то сравнително бързо в рамките на само две години. Не се наложи да се явяваме в съдебно заседание, но пък представихме огромно количество документи и доказателства.
Защо според Вас никой друг досега не е обжалвал тези действия на GIS?
Започването на това дело беше въпрос на граждански дълг за мен. Системата на GIS е доста подло замислена, а и всеки знае, че срещу държавата се върви трудно. От една страна най-засегнати от действията на тази институция са студенти, емигранти, гастербайтери, които или не знаят правата си, или нямат достатъчно средства, за да започнат съдебна битка. От друга страна, повечето австрийски семейства плащат и не им се занимава със сложни въпроси. Аз имам правна застраховка, която покрива съдебните разходи, но и по принцип мога да си позволя да се боря за правата си.
Кои бяха основните аргументи, с които оспорихте законосъобразността на действията на GIS?
От самото начало имах доста аргументи срещу тази порочна практика. В крайна сметка никой не си купува компютър с цел да слуша радио или да гледа телевизия на него. Компютърът има софтуер, но може да няма интернет браузър, тоест неговото основно предназначение не е да приема радиовълни и да предава радио или телевизия. От GIS се опитаха да разширят страшно много дефиницията за радиопредаване, позовавайки се дори на немска научна литература. Това не им помогна, тъй като в Австрия има някои различни правни тънкости.
Най-важният аргумент беше, че тази държавна структура се опитва с действията си да изземва законодателните функции на парламента. Тя налага практика по проблем, преди той да бъде законово регламентиран.
Защо това решение на австрийския съд се определя от всички като знаково? Какво ще бъде неговото значение на практика?
Този процес трябва да се разглежда малко по-отстрани. Един хитър противник, когато види, че има голяма вероятност да загуби делото, никога не допуска то да приключи с решение със сила на присъдено нещо. Той е готов да се откаже, да отлага, но не и да стигне до окончателен съдебен акт. Нашият случай това не е такъв. Ние постигнахме окончателно съдебно решение, което означава, че оттук нататък ще има промяна в практиката на събиране на такси. Това, разбира се, няма да се случи автоматично, защото първо трябва да се промени законът. Дотогава най-вероятно такса за компютър няма да се заплаща. GIS не се възприема като губеща страна. Техните представители казаха само, че е на лице дупка в закона, която скоро трябва да бъде затворена. Така те предадоха щафетата по-нататък. Въобще, става дума за доста сложни политически игри. За мен лично е важно, че спечелих делото и доказах правотата си.
