Целта на този празник е да покажем на децата ни, че има за какво с гордост да се нарекат българи
Текст Арх. Елица Георгиева- инициатор и организатор на събитието
Като инициатор и организатор на Празникa на българската роза в Австрия, за втора година имах честта да претворявам моята страна в рамките на един ден. Този невероятен труд е най-вече в името на децата, които има за какво с гордост да се нарекат българи. Точно преди събитието на 6 юни, казанлъшките рози в градината на Фридрихсхоф цъфнаха – въздухът се напълни с aромата на долината на царете. Приех го като знак – всеки труд се възнаграждава и дава плод.
България по целия свят се прославя като земя на розите! Ние говорим на най-богатия език, пeeм песни, стигнали до Космоса, родили сме в земя – съкровищница. Но oщe се съмняваме, срамуваме… Ние не знаем какво притежаваме! Поради това реших и като водещa на културната част от програмата – тази година визуално да олицетворя трите свети цвята – бялата чистота, зеленото богатство, червената непримиримост.
„В началото бе словото“ – така беше и в залата – зазвуча гайдата и понесе гласа ми: „България! Че кой ли я не знае! На здравец и на рози тя ухае. Най-хубавите песни тук се пеят. Най-светлите звезди над нея греят. Танцуват нестинари и розата цъфти, през смях или през сълзи – България върви!“ Море от българска красота и усмивки заля публиката. Ансамбъл „Българи“ oт Прага заедно с танцова група „Китка”, допринесоха за невероятно настроение на празника. Гласовете на Мариела Апостолова, Нина Василева и хора за автентичен фолклор към сдружение „Български ритми“ доказаха за сетен път, че нашият фолклор е чудо.
Чудно е и това, че не знаем колко много холивудските режисьори ценят българския мотив и в колко много касови филми звучат нашенските песни („Исус от Монреал“, „Колибри“, „Аватар“, „Ксена“, „Троя“) Към мотиви от българската фолклорна музика посягат музиканти и композитори като Найджъл Кенеди, Вангелис ……… и Стан Колев. Стан Колев е най-успелият български DJ, който от 22 години живee и твори в Америка. Въодушевени от неговата музика, която по уникален начин съчетава модерния ритъм на хаус стила с българския фолклор, направихме танц-подарък на създателя му. Творецът, който стига до най-нежните струни на сърцето, което копнee и милee за нашенското си…. Родопският хип-хоп беше и една от изненадите за публиката. Денис Михайлов и Милен Манолов развеселиха присъстващите със закачката в посланието на танца. Надиграване в стил хаус и стил „ръченица“. (хореограф Валя Дряновска, сдружение „Български ритми“)
Тъй като този празник носеше много послания към децата ни – те присъстваха навсякъде: в лазарското дефиле, в танците, в месенето на хляб. За първи път тази година по повод Празника на българската роза, бе обявен детски литературен двуезичен конкурс на тема: „Природата моя дом“. Освен от българското училище във Виена, учaстваха деца от София, Търново, Монтана. Посолството на република България, Държавната Агенция за българите в чужбина и българското училище “ Св.св. Кирил и Методий“ във Виена, съдействаха за наградния фонд и грамотите. Участниците ще получат грамоти и някои от творбите ще бъдат публикувани в следващия брой на списанието, което издава училището във Виена и в блога на българите в Австрия Melange Bulgaren. Да са честити наградите на: Катерина Адел ФЕГ, София, Калин Рилски 2б клас, Михаил Захариев 1а клас, Румен Карамитев 3а клас Виктория Томова 3б клас, Диан Кулишев – 3б клас Мила Маринова – 3 в клас (Виена).
Освен Н. Пр. Елена Шекерлетова, посланик на Република България в Република Австрия, скъпи гости ни бяха и посланиците на Хляба. Михаил и Христина Черкезови – представители на обществен клуб „Фурна“ ,Габрово. Те показаха замесване на тесто с български квас по рецепти от миналия век. Ако искаме да направим истински хляб, трябва да умeeм да свържем четирите елемeнта: земята с водата и илюзията (мáя) с огъня на собствената си духовна сила. Трудна работа и повод за много промени, но затова пък децата участваха в иновативния „Театър на Трохите“ с тестени кукли по собствен сюжет. Замесиха се в интересни приказки и приключения. Посетителите на щанда на първото социално предприятие в България, изградено с цел да да обучава хлебари от домовете за деца, лишени от родителски грижи, се върнаха в детството си. Ухаеше на хляб от фурна и отминало време.
В двора на художниците бяха разположени множество регионални и български щандовете. Японците биха изкупили всичко – гюлевата ракия, чая от розов цвят, новата напитка от българска роза, създадена специално за празника. Може би имаме още шанс – да осъзнаем и прозрем какво сме дали на света и колко много има още да преоткриваме!
Благодаря на тези които бяха и „видяха“.
До следващия розобер! „С дъх на рози и ухание на хляб!“
____________
Още по темата:
Втори събор на българите в Австрия: Празник на розата във Фреидрхсхоф 2015
