Милена Стойкова: Гена Димитрова много ценеше живота във Виена

Гена беше много земен и непосредствен човек, разказва племеницата и осиновена дъщеря на оперната прима

Интервю Елица Ценова

Какъв човек беше Гена Димитрова в ежедневието? 

Гена беше изключителна във всичко, което правеше. Обичаше да чете и да е наясно с всички актуални проблеми и изказваше точно мнението си. Понякога беше безмилостно критична. Когато имаше време обичаше да готви, да подрежда къщата си или да пазари. Умееше да увлича близките си хора да показват на какво са способни и ги подкрепяше докрай. За нея семейството беше сред най-важните неща в живота.

Когато се събирахме всички във Виена, тя обичаше да си говорим за опера и след това да изкажем нашите мнения. Трудно беше човек да й възрази в такива моменти, когато виждахме как от нея извира музиката. Обичахме я много и тя ни обичаше.

„ Аз подчиних цялото си семейство на кариерата си, но това не е правилно.“, призна тя след като вече властва[e по световните оперни сцени.

Кариерата на Гена Димитрова започва на сцената на Софийската опера с „Набуко“. Тя имаше ли по-сантиментало отношение към тази опера? По принцип имаше ли любими опери или арии?

Обичаше тази роля, може би не повече от някои други, но беше особено горда, че я е пяла повече от 30 години. Да не забравяме, че Абигайл е партията, с която тя печели конкурса за млади оперни певци в София през 1970 г., от който започва шеметната й световна кариера. Следва школата на Ла Скала и ангажиментите по цял свят. Пяла е в „Набуко“ къде ли не – в цяла Европа, в Мексико, в Япония с „Ла Скала“, в САЩ, в Израел. Само на Арена ди Верона беше се превъплъщавала в тази роля в три различни постановки, последната от които през 2000 г.

Трудно е да се каже, че е имала любими опери, но е споделяла, че чувства Мини от „Момичето от Златния Запад“ на Пучини като особено близка като чувствителност до себе си. По принцип за нея пеенето беше труд, към който тя се отнасяше с особена отговорност.

Тя е имала множество изяви на сцената на Виенската опера и е била сред любимките на Караян. Какво беше отношението й към Виена, имаше ли предпочитано място в града?

Гена много ценеше живота във Виена заради неговото спокойствие и уреденост. Тъй като имаше жилище в австрийската столица, градът бе една от точките на нейното пристигане и заминаване по целия свят. Не бих казала, че е имала определено любимо място. Всъщност, често имаше гости и много обичаше да събира приятели в своя дом.

Как се отнасяше Гена Димитрова към своите ученици?

Тя беше много земен и непосредствен човек. Беше пряма с хората и това не винаги се възприемаше. Носеше сърцето си на езика, както казват италианците. Така беше и с учениците. Казваше им директно какво мисли за способностите им, но същевременно беше готова да ги приеме в дома си, да ги нахрани и облече, да им дава безплатни уроци.

Дом Витгенщайн ще бъде домакин и на концертно изпълнение на операта „Набуко“, в който ще участват и ученици на Гена Димитрова. Поддържате ли връзка с някои от нейните възпитаници?

Гена имаше много ученици – някои за кратко, други за по-дълго време. В съзнанието ми обаче е най-вече групата, която тя обучаваше през 2000/2001 г, когато беше нейният 60-годишен юбилей и обикаляхме България за концерти с тези ученици. Нямам връзка с всички, но ми е приятно да поддържам контакт с някои от тях и продължавам да следя техните изяви.

От многобройните й изяви на световните сцени са останали хиляди фотографии. Как подбрахте тези, които ще бъдат представени на специалната изложба в БКИ „Дом Витегнщайн“? Има ли сред тях някои по-специални за Вас?

Тази изложба беше представена за първи път в Българския културен институт в Будапеща през декември 2014 г.. Тогава ме помолиха да подготвя 20 фотографии. Опитах се да подбера най-силните и характерни моменти от нейните професионални изяви на сцените, на които най-често е пяла. По специални за мен са 3 снимки: това е черно-белият портрет, правен за италианския „ВОГ“ – една от най-красивите й снимки; цветната снимка на първото „НАБУКО“, в което участва в София. Това е рядкост, годината е 1970. Обикновено от това време фотографиите са черно-бели. Цветната снимка, поместена на корицата на списание, дава представа колко модерна е била тази постановка за времето си; и последната снимка е тази, която показва ценен момент от репетициите на Гена с Франко Дзефирели за „ТУРАНДОТ“ в Ла Скала през 1983.

За Гена Димитрова има написани няколко книги, заснет е филм, има много фотографии. Успяват ли те да предат нейната чисто човешка същност или все нещо остава не докрай уловено?

Има публикувани цели четири книги за Гена и няколко документални филма. Аз лично много харесвам последното изследване за нея досега, „Гена Димитрова от А до Я“ на Димитър Сотиров, може би защото активно участвах в създаването й, преравяйки заедно с автора огромния архив на Гена. Така я преоткрих творчески, дадох си сметка какъв невероятен артист е била тя през целия си живот на сцената. Научих факти, за които не съм и подозирала дори. Но едва ли е възможно в книга или филм да се обхване истинският мащаб на такава личност. Бъдещето ще покаже.

Милена Стойкова е племеница и осиновена дъщеря на Гена Димитрова. Родена  е през 1971 г. в Пловдив. От 1983 до 1986 г. посещава училище във Виена, по-късно завършва Немската езикова гимназия в София. От 1990 до 2000 г, живее и учи във Виена, след което се връща в София и завършва операторско майсторство. Работи за различни телевизионни предавания и заснема поредица от филми за българските манастири. За работата си във филма „Подаръкът“ получава наградата за най-добър филм на кинофестивала „Детето“ в София. Нейно дела са редица кратки и докуентални филми като „Надежда“, „Дългият път към вкъщи“, „Най-кратката история“, „Дух и материя“.

През 2012 г. издава книга за Гена Димитрова, на чието представяне пристига и Хосе Карерас. Планира да реализира нов филм за голямата оперна певица, за да може хората по-дълго да си спомнят за нейния талант.

Вечери в памет на незабравимата Гена Димитрова

На 11 юни от 18 ч. в залите на Българския културния институт „Дом Витгенщайн“ във Виена ще бъде открита изложба с фотоси, проследяващи бляскавите изяви на певицата на световните сцени. Малко по-късно от 19 ч. публиката ще може да се наслади на концертно изпълнение на операта “Набуко” на Джузепе Верди с участието на Петър Данаилов и Габриела Георгиева (ученици на Гена Димитрова), Апостол Миленков, Алис Рат и Ивайло Михайлов.

На 12 юни от 19 ч. отново в БКИ”Дом Витгенщайн” ще бъде представен филмът на режисьора Дочо Боджаков “Гена – живот в образи”.