Имен ден празнуват: Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Юлиян и Юлияна
Тодоровден е познат още като Конски Великден, Тодорова събота, Тудорица, тъй като се празнува най-вече за здравето на конете. Празникът се свързва и с края на зимата, и с началото на пролетта. Според народните представи на този ден свети Тодор обхожда на своя кон нивите, за да провери растат ли посевите. След това забива копието си в земята, връзва на него коня, съблича девет кожуха и отива при Бог, за да моли за лято. Затова българите свързват Тодоровден най-вече със събуждането на природата, идващата топлина и плодородието.
Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с известните кушии (надбягвания с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на животното, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Победителят в състезанието обикаля гордо всички домове и навсякъде е посрещнат радушно от стопаните.
В Родопския край по това време се изпълнява обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да изяде няколко зърна грах, накиснат в топла вода от предния ден. От него хвърлят към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
На този ден се извършва и важен ритуал за сближаването между снахи и свекърви. Младите жени преминават своебразен „изпит“, за да бъдат окончателно признати в семейството на мъжа си. Те започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб сами. Булките приготвят обредно тесто, което се прави във формата на кон или покдова и се маже с мед, а отгоре се залепва варена царевица. След одобрението на свекървата, хлябът се раздава на близки и роднини.
Състезанието с чехли е старо поверие, което момите са правили, за да разберат кога ще се омъжат. Която хвърли най-далече своите чехли, в най-кратък срок ще се сдобие със съпруг.
