Жасмин Дегенхарт е носител на наградата за най-добър студент по българистика към Института по славистика към Виенския университет през 2013 г.
Васил Левски. Пионер. Революционер. Гениален ум. Искрена любов към хората. „Лъвското” му име говори само по себе си.
Тези думи ми идват първо наум, когато чуя името му. Жалко е, че ние европейците не го познаваме, че уроците ни и по история, и по етика са ни спестили знанието за него. Несправедливо е, че е останал чужденец в нашата обединена Европа, но още по-странно е, че и днес не се занимаваме с него.
Днес Европа се намира в необикновена фаза на развитието си, която медиите обичат да наричат кризисна. Сега, когато вече зная достатъчно много за Левски, ми се иска да можех да го попитам: „Това криза ли е наистина? И само обединена Европа ли засяга? Какво става с нас, хората на XXI век, с нашия глобален свят…”
И докато си представям как в двора на Института по славистика разговаряме двамата – аз (с микрофон в ръка, защото съм журналист) и той (с униформа, но не с револвер, а с някакви папки в ръка, защото е европейски депутат), вятърът разпилява листовете, които нося. Навеждам се да ги събера и изведнъж разбирам – вече съм питала Левски и неведнъж през последните няколко месеца той ми е отговарял…
Глобализация
Как можем да се преборим с предизвикателствата на глобализацията? Много обикновени хора, а и политиците на много страни се страхуват от това време на бързо развитие и се безпокоят за културата си, за историята си, тревожат се за децата си. Границите се разтварят, човекът често вече не намира опора в държавата си, а и държавата, в която живее, може съвсем да не е неговата.
„Всичко се състои в нашите задружни сили.” (до богат българин във Влашко, 6.Х.1871 г.)
Докато живеем в съжителство, не бива от нищо да се страхуваме. Всичко зависи от нашите обединени сили. Само когато вървим заедно, ще можем и заедно да напредваме.
Етика на работа
Днес светът на бизнеса е различен. Всички фирми и предприемачи постоянно търсят по-добър достъп до сътрудниците си. Уж има толкова средства да разговаряме, а все по-трудно говорим.
„Интригата спира хода на народната работа.” (до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.)
„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: днес е човек, а утре – магаре.” (до Д. Христо Попов, 30.V.1871 г.)
„На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.” (до Любен Каравелов, 16.IX.1872 г.)
Колко са верни тези думи! И независимо, че не става дума за „народната работа”, както Левски я нарича, а за ежедневната работа в едно бюро или в една институция – без истинска любезност няма нищо да се свърши. Важно е, да се изпитва и сътрудникът, но е важно да се „изпитва” също и шефът – и да се работи само с разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни хора. Етиката на работа и отговорното лидерство, комбинирани с търсенето на истинския потенциал, определят ландшафта на успеха.
Комуникация и фийдбек
Комуникацията се е развила до централна тематика на нашата реалност.
Не само се разпореждаме с много и нови средства на комуникация като мобилния телефон и интернета. Днес разбираме, че без отворената и честна комуникация под формата на фийдбек не може да има напредък в нито една сфера на човешката дейност. Само който може да разчита на честен и открит отзив от насрещната страна, само който има достоен критик, може да има и истинско бъдеще. С това още през XIX век е бил наясно великият революционер и познавач на хората Васил Левски, когато е говорил: „На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.”
„За отечеството работим – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.” (до Иван Кършовски, 20.VI.1871 г.)
Демокрация и свобода
Справедливост за всички хора, равенство на всички народности. Най-великото благо на модерната цивилизация, но и идеал, който цивилизацията на XXI век все още не е напълно постигнала. Благодарение на Левски този идеал се е превърнал в част от мислите и мечтите, в част от душите на българите още от тогава – от ония мрачни времена на робска зависимост:
„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.” (до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.)
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.” (до Любен Каравелов, 25.VII.1872 г.)
Ценности като справедливост, демокрация, вярност към идеите и преданост към другарите, са сътворявали ежедневието на Левски – ежедневие на революционер, но и на дълбоко вярващ човек. Искаме да се приближим до това, да се научим като него да преживяваме всеки свой ден по принципите, в които сами сме избрали да вярваме. Дали е възможно? Дали сега точно е времето?
„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.” (до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.)
Всичко е един процес. Ние зависим от времето, но и то зависи от нас. Може би преживяваме криза, а може и да сме в началото на съвсем нов етап от пътя. Няма да се предаваме. Продължаваме, защото:
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите”, казва Левски.
Защо тъкмо сега срещам Левски? В това време?
Не зная. Вероятно става въпрос за вечното желание на човека да разбере по-дълбокия смисъл, скрит зад всичко – зад простите неща от ежедневието ни, но и зад големите истински избори на живота ни. Може би дълго е трябвало да уча, да се запознавам с хора, да се сприятелявам и да се разделям с тях, трябвало е да измина своя път до неговите думи.
Както може би трябва и днешна Европа да извърви своя…
Есето на Жасмин Дегенхарт „Моето интервю с Васил Левски“ е публикувано в сборника с доклади „Текстът Левски – прочити в свой и чужд контекст“.
Още по темата:
